ЗАКОНОМЕРНОСТИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПОДКРЕПЛЕНИЯТА В ОБУЧЕНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО

1. Значение на подкреплението

Подкреплението е съществен еле­мент при формирането на нов познавателен и поведенчески опит. То е еднакво значимо както при обучението, така и при възпитанието на учениците. 

За правилното му използване е необходимо да се спазват следните най-общи теоретични ориентири. 

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ТЕОРИИ ЗА НАУЧАВАНЕТО, ФОРМИРАНЕ НА ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И НАВИЦИ

1. Теории за научаването

А. Асоциативна теория - исторически първа се е формирала асоциативната теория за обучението. Още Аристотел посочва 4 принципа на асоциации: асоциация по сходство (прилика), контраст, пространство (съседство) и по отношение на време. Понятието асоциация за пръв път се използва от Дж. Лок.

ДАРБИ, СПОСОБНОСТИ, ТАЛАНТ, ГЕНИАЛНОСТ. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ТЕОРИИ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО И ИНТЕЛЕКТА. ИНТЕЛЕКТ И ЛИЧНОСТ

1. Способности

Определението на способностите и днес затруднява психолозите. Причината е, че  способностите не могат да бъдат сведени към нито един психичен процес или негово свойство. Способностите са синтез, синтетична структура от психични феномени, сложно структурно образувание.

ТЕМПЕРАМЕНТЪТ И ХАРАКТЕРЪТ КАТО ОСНОВНИ ДЕТЕРМИНАНТИ НА ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ

1. Темперамент

Стане ли дума за психическите особености на даден човек, ние имаме предвид неговите трайно поставени особености. А те са темперамент, характер. По своята същност темпераментът е индивидуално – психическа особеност на личността, което характеризира динамиката на нейните психически процеси и състояния.

ПОТРЕБНОСТНО-МОТИВАЦИОННА СФЕРА И ЦЕННОСТНА СИСТЕМА НА ЛИЧНОСТТА

1. Насоченост на личността

Въпросът  за насочеността заема важно място в теорията на личността. Редица автори посочват, че насочеността е най-важно свойство на личността, което изразява основното съдържание на човека като обществено същество.

СЪЗНАТЕЛНА ПСИХИЧНА ДЕЙНОСТ: МИСЛЕНЕ, ЧУВСТВА, ВЪОБРАЖЕНИЕ И РЕЧ. ОСНОВНИ ФОРМИ НА МИСЛЕНЕТО, МИСЛОВНИ ОПЕРАЦИИ

1. Мислене

А. Същност като когнитивен процес – само чрез мисленето, представляващо основната абстрактно – логическа степен на познанието, личността може да проникне в същността на обектите, да разкрие закономерностите на развитието им, както (което е и много важно) и да предвиди хода на това развитие.

СЕНЗОРНА И ПЕРЦЕПТИВНА ПСИХИЧНА ДЕЙНОСТ: УСЕЩАНЕ, ВЪЗПРИЯТИЕ, ПРЕДСТАВА, ПАМЕТ

Сетивната степен на познание разкрива същността на сензорните сигнали (въздействия от страна на обектите върху сетивните органи). Тя е началният етап на опознаване на света, елементите на този етап са относително конкретни, пряко възприемани, лесно се изучават и анализират. 

Сетивната степен е първото звено от веригата на събитията, която по-нататък включва: кодирането на информацията, преобразуване и запазване, мислене и осъществяване на ответна реакция спрямо информацията. Ответната реакция води до нови сензорни степени: физическа енергия а стимула – сензорна система – преобразуване в нервна енергия – сензорен анализ и задържане – кодиране – памет и трансформация – поведение.

ОБЩОПСИХОЛОГИЧЕН МОДЕЛ ЗА ЧОВЕШКАТА ПСИХИКА: ПСИХИЧНИ ПРОЦЕСИ, ПСИХИЧНИ СЪСТОЯНИЯ, ПСИХИЧНИ СВОЙСТВА

Общочовешкото в психиката на хората е заложено не само в генетичната им програма, то е и в  механизмите на психичното, в принципите и закономерностите на фундаменталните психични феномени, то е в съдържанието на психиката, в общите човешки ценности но е в  самия живот на психиката у всички хора.

РАЗВИТИЕ НА ПСИХИКАТА И СЪЗНАНИЕТО. ФИЛОГЕНЕЗА И ОНТОГЕНЕЗА

1. Съзнание

А. Определение - съзнанието  на  човека  е  продукт  на  дълго  и диалектически  противоречиво  развитие  на  свойството  на  материята  да  отразява.

ПСИХОЛОГИЯТА ОТ НАЧАЛОТО НА 20 ВЕК – ПАРАДИГМА, КАТЕГОРИИ, ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОГРАМИ, ОБЩО И РАЗЛИЧНО

1. ШКОЛА НА ЕДУАРД ТИТЧНЪР /Структурализъм /

Титчнър е роден в Англия, следва философия в Оксфорд, работи четири години като преподавател по физиология.

УТВЪРЖДАВАНЕ НА ПСИХОЛОГИЯТА КАТО САМОСТОЯТЕЛНА НАУКА. ПРОГРАМИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО ЗНАНИЕ.

Втората половина на 19 век се заражда възможността Психологията да се определи като самостоятелна наука /смятало се, че е подраздел на философията и физиологията/. Психологията се бори целия 20век за своя самостоятелност.

МЯСТО НА ПСИХОЛОГИЯТА В СИСТЕМАТА НА НАУКИТЕ. ОБЕКТ, ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА ПСИХОЛОГИЯТА

1. Предмет на психологията 

Психологията  е  наука  за  психиката  и  нейните  закони. Тя  има  свой  предмет  на  изследване  и  си  служи  със  свои  понятия /психика, съзнание, самосъзнание, психични  процеси/, позволява  свои  методи, решава  редица  важни  теоретични  и  практически  задачи.

Като  самостоятелен  дял  от  човешкото  знание  психологията  има  своя  собствена  вътрешна  структура, свое  място  в  системата  на  науките. Мястото  на  психологията  в  целокупното  човешко  знание  се  определя  от  нейния  специфичен  предмет  и  задачи.