МЯСТО НА ПСИХОЛОГИЯТА В СИСТЕМАТА НА НАУКИТЕ. ОБЕКТ, ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА ПСИХОЛОГИЯТА

1. Предмет на психологията 

Психологията  е  наука  за  психиката  и  нейните  закони. Тя  има  свой  предмет  на  изследване  и  си  служи  със  свои  понятия /психика, съзнание, самосъзнание, психични  процеси/, позволява  свои  методи, решава  редица  важни  теоретични  и  практически  задачи.

Като  самостоятелен  дял  от  човешкото  знание  психологията  има  своя  собствена  вътрешна  структура, свое  място  в  системата  на  науките. Мястото  на  психологията  в  целокупното  човешко  знание  се  определя  от  нейния  специфичен  предмет  и  задачи.

2. Връзка на психологията и другите науки

Връзката  на  психологията  с  другите  науки  се  проявява  от  една  страна  в  това, че  тя  използва  техните  открития, които  се  отнасят  до  същността  на  психиката  и  от  друга  страна, че  тя  обслужва  другите  науки  със  знания  за  психиката  на  човека. Връзката  и  с  философските  науки  се  определя  от  материалистическото  или  идеалистическото  обяснение  на  психиката. Философският  идеализъм  разглежда  психиката  като  мистично  и  свръхестествено  явление, откъснато  от  развитието  на  природата  и  обществото. Според  диалектическия  материализъм  психиката  е  свойство  на  високо организираната  материя /мозъка/  да  отразява  действителността. В  светлината  на  диалектическия  материализъм  науката  психология  разглежда  психичните  явления  не  само  в  тяхната  връзка  с  материалното  развитие  на  света, но  и  в  тяхното  единство  и  цялостност  взависимост  от  дейността, поведението  и  обществената  практика.

Връзката  на  психологията  с  природните  науки  възниква  от  необходимостта  да  се  използват  техните  открития  за  доказване  на  материалния  произход  на  психиката (биология,  зоология, анатомия, неврофизиология  и  др.) Науката  психология  се  изгражда  върху  дарвиновото  учение  за  биологичната  еволюция  и  откритите  от  Павлов  закономерности  на  ВНД. Обилен  фактически  материал  за  материалното  обяснение  на  психиката  дават  на  психологията  съвременната  биохимия, генетика, кибернетика, теория  на  информацията  и  други  нови  науки. Всички  открития  на  природните  науки  потвърждават  научноматериалистическото  схващане  за  психиката  като  функция  от  сложната  мозъчна  дейност.

Връзсата  с обществените  науки  се  определя  от  факта, че  човек  с  неговото  съзнание  е  главна  фигура  в  материалния  и  духовния  живот  на  обществото. Самото  съзнание  е  отражение  и  продукт  на  обществените  условия. За  неговото  изследване  психологията  широко  използва  откритията  на  историята,  икономиката, социологията, езикознанието, естетиката  и  др. обществени  науки.От  друга  страна  обществените  науки  не  могат  да  се  развиват  успешно  без  използването  на  психологическите  знания  за  човека. Без  такива  знания  не  могат  задълбочено  да  се изучат  и  обяснят  много  обществени  явления  като  производството,  езика, политиката, изкуството. Психологическите  знания  са  необходими  при  обучението  и  възпитанието  на  младото  поколение  и  неговата  професионална    подготовка, за  формиране  на  личността.

Връзката  на  психологията  във  философските,  природните  и  обществените  науки  показва  нейното  важно  място  и  обединяваща  роля  в  развитието  на  целокупното  човешко  познание.

3. Обект  на  психологията  

Психичния  живот  на  човека  и  на  човека  изобщо. Всичко  онова, което  е  психиката /психичен  живот/  пряко  се  отнася  до  психичното – отнася  се  до  обекта  на  психологията. Обектът  на  психологията  т.е.  самата  психика  се  променя  много  активно, много планово  и  разностранно. От  една  страна  промяната  на  обекта  се  извършва  в  исторически  план – т. фар. филогенезис. В  резултат  на  тези  промени  психичния   живот  на  нашия  съвременник  се  отличава  от  психичния  живот  на  хората, живели  преди  2  хилядолетия, преди  200години. Промените  не  се  ограничават  само в   сферата  на  мирогледа  и  познанието  на  навиците  и  привичките, свързани с  битовите  условия. Във  филогенетичен  план  психичния  живот  се  променя  бавно, но  много  дълбоко, многостранно, значимо. От  тези  промени се  засяга  и  сферата  на  сензориката. Историческите  промени  в  психичния  живот  засягат  всички  сфери  , нива  и  прояви  на  психичното  от  абсолютните  прагове  на  усещанията  до  евристичните възможности  на  интелекта, от  естетическите  емоции  до  най-незабележимите  нюанси  на  характерологията. Тези  промени  са  отражение  на  новите  исторически  условия – социални, професионални, битови, културни  изисквания, предявявани  към  съвременния  човек  и  към  неговата  душевност.

Реалният  психичен  живот  се  променя  не  само  във  филогенетичен  план. С  много  по-голяма  динамичност  психиката  се  променя  в  процеса  на  индивидуалното  развитие  от  раждането  до  смъртта. Това  е  онтогенезата  на  психичния  живот.Този  процес  се  обслужва  от  ....условия  и  предпоставки  от  тяхното  взаимодействие  и последователност. Развитието  на  обекта  се  разглежда  и  в  други  генетични  аспекти, например  развитието  на  психиката  се  разглежда  като  продукт  от  въздействието  на  чисто  биологични  фактори под  влияние  на  социалната  среда, на  отделни  нейни  елементи.

Под  влияние  на  различни  механизми  на  въздействие, предмета  също  се  променя  в  историческото  развитие  на  психологията:

1. Наука  за  душата – такова  определение  е  направено  в  Древна  Елада. С наличие  на  душа  у  човека  като  същност, независима  от  материалния  свят  са  пра-вени  опити  да  се  обясня  всички  психични  факти  и  явления  в  живота  на  човека.

2. Наука  за съзнанието – тази  представа  възниква  през  17 в. И  е  повлияна  от философските  възгледи  на  Декарт. Той  нарича  съзнание  способността  на  човека  да  мисли,  чувства, желае. Като  основен  метод  на  изследване  се  приема  интроспекцията  и  описание  на  самонаблюдавани  феномени  и  факти.

3. Наука  за  безсъзнателните  психични  процеси  и  мотивация – това определение  се  формира  в  началото  на 20те  под  влияние  на  психоанализата. За  основен  метод  се  приема  този  на  свободните  асоциации.

4. Наука  за  поведението – през  20те  год. на  20в.  Под  влияние  на изследванията  на  Торндайк  и  Уотсън, които  определят  основната  задача  на  психологията  като  контролиращ  поведението  на  хората  т.е  всеки  да  може  успешно  да  предвиди  какво  ще  направят  другите  и  да  може  резултатно  да  влияе  върху  тяхното  поведение, така  че  да  правят  това, което  са  длъжни. А  всеки  отделен  индивид  да  постига  личен  успех  в  конкуренцията  с  другите. За  основен  метод се  приема  непосредственото  наблюдение  на  реакциите, постъпките, поведението.

5. Наука  за  фактите, закономерностите  и  механизмите  на  психиката. Основната  задача  на  психологията е  научно  да  изясни  закономерностите  на  формиране  и  развитие  на  психиката  като  отражение  на  действителността, резултат  от  дейността  и  средство  за  нейното  развитие  и  управление.Да  въоръжи  с  психологически  знания  природните  и  обществените  науки, изкуството  и  културата. Съвременната  наука  не може  да  се  развива  успешно  без  помощта  на  психологията, а  самата  психология  се  развие  като  използва откритията  на  другите  науки.

Психологията  е  необходима  за  познанието  и  самопознанието  на  човека  на  неговата  дейност.

- Да  обслужва  с  психологически  знания  всички  сфери  на обществената  практика, да  разкрива  психологическите  основи  на  обучението, възпитанието  и  дейността, да  подпомага  правилната  професионална  ориентация  на  младата  личност  на  основата  на  нейните  способности  и  индивидуални  психични  качества.

- Да  спомага  за  развитието  на  човешкото  творчество.