РАЗВИТИЕ НА ПСИХИКАТА И СЪЗНАНИЕТО. ФИЛОГЕНЕЗА И ОНТОГЕНЕЗА

1. Съзнание

А. Определение - съзнанието  на  човека  е  продукт  на  дълго  и диалектически  противоречиво  развитие  на  свойството  на  материята  да  отразява.

Историята  на  съзнанието включва  времето  от  първите  и  най-елементарни  прояви  на  очовечаване, на  свързващото  в  еволюцията  звено  между  маймуната  и  човека /техен  общ прародител/; фактори  за  този  вид  преход – обществения  живот  и  трудовата  дейност.

Предисторията  на съзнанието – много  по-дълга: цялото  развитие  на  психиката  в  животинския  свят  от  момента  на  възникването  и  до  появата  на  човека – милиарди  години.

Животните  с  обособена  нервна  система  притежават  психика, а  психиката  на  висшите  животни /особено  на  човекоподобните  маймуни/  стои  най-близо  до  психиката  на  човека. Висшите  животни  притежават  добре  развити  сетива  и  памет / за  съхраняване  и  използване  на  вече  придобит  психичен  опит/, елементарно, представно, нагледно-образно  мислене /високо  развито  у  маймуните/. Поведението  на  животните  е  сплав  от  вродени  и  придобити  в  индивидуалното  съществуване  елементи.

Вродените  реакции – безусловния  рефлекс

Придобитите  реакции – условния  рефлекс

През  отделните  етапи  от  еволюцията – вроденото  и  придобитото  в  поведението  са  в  различно  взаимоотношение, взависимост  от  строежа  и  функционалните  особености  на  нервната  система. В  началните  етапи  от  обособяването  на  централната  нервна  система: психичното – под  формата  на  отделни  усещания – по-голямо  значение  на  вродените  рефлекси.През  по-късните  етапи  от  еволюцията  нервно-мозъчното  вещество  психичното  се  усложнява, увеличава  се  и  значението му  в  поведението  на  животното.

Б. Развитие на психиката - началото  на  психиката  в  еволюцията  на  животинския  свят  филогенетически  съвпада  с  първите, най-елементарни  прояви  на  условнорефлекторната  дейност. Първите  прояви  тази  дейност  е  е  резултат  от  развитието  и  усъвършенстването  на  нервната  система.

І. Мрежовидна  нервна  система – при  медузата  и  хидрата – мрежа  от  влакна, съединяващи  различни  сетивни  точки  от  повърхността  на  тялото  със  свивателните  тъкани; функциите  тази  нервна  система  са  близки  до  безусловно-рефлекторните  функции – пренесат  се  определени  дразнения  от  сетивните  повърхности  на  организма  до  свивателната  тъкан, и  от  нея  към  сетивните  повърхности. Въпреки  това  тези  реакции  още  нямат  характер на  безусловни  рефлекси, защото  проводимостта  на  нервните  влакна  е  двупосочна. У  медузата  нервните  влакна  не  са  обособени  в  сетивни  и  двигателни, за  такова  обособяване  е  необходимо  централно  образувание  в  нервната  система.

ІІ. Ганглийна  нервна  система – у  дъждовния  червей  и  членестоногите –

А. Тялото  на  червея  е  разделено  на  сегменти. Във  всеки  сегмент  откъм  коремната  страна  има  два  слети  помежду  си  нервни  възела /ганглии/, които  се  се  съединяват  с  ганглиите  на  съседните  сегменти.

От  ганглиите  изхождат  сетивни  и  двигателни  влакна. Сетивните  пренасят  дразненията  от  повърхността  на  тялото  до  ганглиите, а  двигателните  влакна – от  ганглиите  до  мускулите.Така  се  осъществяват  двигателните  реакции  на  червея, т.е. безусловните  рефлекси. Реакциите в  отделните  сегменти  се  координират  от  централни  ганглии – мозъчни надглътъчни  ганглии.....

Следователно  у  дъждовния  червей  е  налице  централизирана  нервна  система. За  създаването  на  условни  рефлекси /т.е. психично  отражение/  е  необходима ЦНС  с  по-диференцирано  устройство. Но  при  червея  се  срещат  не  само  централни  нервно-мозъчни  ганглии, но  и  зачатъци  на  някой сетивни  органи, следователно  при  него  може  да  се  говори  за елементарво, трудно  забележимо условно-рефлекторно  повлияване  на  вродените  реакции:

- зачатъци  на  тактилна  усетливост – обуславя  се  от  влагата, топлината  и  химическите  дразнители, влияещи  върху  посоката  на  движение  на  червея

- светочувствителни  клетки = далечен  филогенетичен  зачатък  на  зрението – разположени  откъм  гръбната  страна, по-гъсто  концентрирани  в  предната  част  на  тялото – способността  за  различаване  само  на  светлината  от  тъмнината  и  обратно.

Б. Ганглийна  нервна  система  у членестоногите / ракообразни, паякообразни, насекоми/ - изразена  условно  рефлекторна  дейност, нервна система  на  по-висок  стадий, най-сложни  НС  при  насекомите-мравки, пчели, оси, пеперуди  и  др./

Психичното   отражение  е  под  формата  на усещения.Обособени  символни  органи, свързани  чрез  нервни  влакна  с  надгълтачния  ганглий / централно  образувание  на  НС/Локализация  на  функциите  на  в  надгълтачния  ганглий:

- предна  част – зрителна  функция

- задна  част – обонятелна  функция

- средна  част – вкусова  функция, свързана  с  устната  кухина  посредством  подгълтачен  ганглий

Пчелите – най-добре  изучени  сред  насекомите  отонсно  психическия  живот.Значение  за  тяхната  ориентация:

1. Зрението – 2  сложни  очи  с  фасетъчно  устройство  и  3 прости  очи  откъм  тила  на  главата.

2. Обоняние – антени /пипалца/

3. Осезание – антени /пипалца/

Пчелите  отличават  формата  на  вечето  на  цвета, различават и някой  цветове – жълт, син, синьо-зелен, ултравиолетов ......

С  появата  на  н. Ганглий  започва  появата  на  нов  етап  в  еволюцията на  животинския  свят, обособяване  и  усъвършенстване  на  централните  отдели  на  НС, вникване  и  развитие на  ВНД, усъвършенстване  на  условнорефлекторната  дейност  у  животните.

У  гръбначните  животни  НС  е  още  по-сложно  устроена, наблюдават  се  редица  преходи  в  строежа  и  функциите  на  нервно-мозъчното  вещество, които  в  последна  сметка  водят  до  появата  и  развитието  на  полукълбата  на  главния  мозък.

ІІІ. Тръбеста  НС – риби – тръбица, разположена  в  кухината  на  гръбначния  гръбначния  стълб:

- гръдна  част – обонятелна  функция

- средна  част – двигателна  функция

- задна  част – играе  ролята  на  малък  мазък, осигурява  равновесието

Полукълбата на  главния  мозък  по-късно  в  еволюцията  възникват  от  предната  част  на  обособено  и  функционално-диференцирано  нервно  мозъчно  вещество.

ІV. Земноводни – зачатъци  на  полукълба  на  главния  мозък

V. Влечуги – по-ярко  оформена  в  полукълбата  предна  част  на  мозъка – змии, гущери, костенурки

VІ. Птици – по-голяма  степен  на развитие  на  мозъчните  полукълба, високо  развитие  на  малкия  мозък /координиране  на  движенията, поддържане на  равновесие  по  време  на  полет/, добре  развито зрение  и  слух

VІІ. Млекопитаещи – най-високо  развитие  на  полукълбата  на  главния  мозък  в животинския  свят, усъвършенстване  на  сетивните  органи

VІІІ. Висши  животни – все  по-голямо  значение  за  психиката  и  поведението  има  кората  на  мозъчните  полукълба, при  някой  най-висши  животни  дори  се  обособяват  бразди  и  извивки  в  кората /увеличаване  на  повърхността  и/, следователно  по-високо  съвършенство  на  ВНД.

В  хода  на  еволюцията – все  по-голям  превес  на  големината  и  функциите  на  главния  мозък  у  бозайниците  и  човека  спрямо  общото  тегло  на  нервно-мозъчното  вещество. По-високо  и  интензивно  развитие  на  висшите  отдели  на централната  нервна  система  се  определя  от  нарастващото  значение  на  тяхната  условнорефлекторна  функция  в  поведението  на  животните.

Историята  на  висшите  отдели  на  ЦНС  е  всъщност  история  на  етапите  на  усъвършенстване  на  психиката.

- През  началните  етапи  на  еволюционното  развитие  на  ЦНС  в  инстинктивното  поведение  на  животните   преобладава  безусловнорефлекторния  компонент. През  по-късните  етапи  обаче, обликът  на  поведението  все  повече  се  определя  от  условнорефлекторния компонент, с  който  е  свързано  и  участието  на  психичното.

- През  по-късните  етапи  наред  с  възприятията  се  появява  и  мисленето /преход  от  инстинктивно  към  интелектуално  поведение  с елементи  на  разбиране/. Мисленето  у  висшите  животни  е  развито  в  различна  степен, във  връзка  с  развитието  на  полукълбата  на главния  мозък  и  на  мозъчната  кора, най-висшата  степен  на  интелектуално  поведение  е  при  маймуните.

Интелектуалното  поведение  при  маймуните  е  свързано  с  особеностите  на  нервната   система – най-високо  развитие    на  мозъчните  полукълба, ярко  изразени  бразди  и  извивки  в  мозъчната  кора, усъвършенстване  н  ориентировъчния  рефлекс /непрестанна  и  гъвкава  насоченост  към  всеки  нов  предметен  дразнител/.

Интелектуалното  поведение   е  по-пластично  от  инстинктивното, основано  е  на  по-сложни  групи  от  рефлекси , по-активно  използване  придобития  в  миналото  опит, характерна  черта  е  мисленето, в  което  изпъква  разбирането, така  животното  е  способно  да  реагира  и  на  такива  дразнители, които  се  намират  в  по-далечна  връзка  от  удовлетворяването  на  биологичните  му  нужди.

Но  мисленето  на  животните  е  само  конкретно, нагледно-образно, което  означава  преобразуване  на  минималния  психичен  опит  под  формата  на  представи  в  сферата  на  първата  сигнална  система, която  за  тях  е  единствена.

Особености  на  интелектуалната  дейност  на  животните /решаване  на  задачи/:

1. Първоночолен  период  на  пълен  неуспех  при  решаването  на  задачата+последващ  инсайт /внезапно  намиране  на  операцията, водеща  до  успех/

2. При  повторно  поставяне  на  задачата  операцията  по  успешното  решаване  се  възпроизвежда  без  презварителни  опити.

3. Успешното  решение  се  пренася  и  приспособява  към  нова, леко  модифицирана  ситуация.

4. Наличие  на  подготовка  преди  прякото  действие  за  решаването  на  задачата  /за  да  докосне  закачен  за  тавана  банан  маймуната  трябва  да  подреди  сандъците  един  в  друг/; подготовката  се  характеризира  с  разбиране  на  връзката  на  предмета, с  който  ще  бъде  осъществено  действието  с  това,  което  трябва  да  бъде  достигнато  до  нагледно  образно  мислене, което  е  най-характерната  особеност  на  интелектуалното  поведение  при  маймуната  е  способността  за  решаване  на  двуфазни  задачи:

- І фаза – Подготовка

- ІІ  фаза – Осъществяване  на  дейността  като  цяло  насочена  към  удовлетворение  на  дадена  боилогична  потребност.

ІХ. Произход  и  развитие  на  човешкото  съзнание

- Антропогенеза – еволюционният преход  от  маймуната  към  човека. От  психологическа  гледна  точка: антропогенезата  като  преход  от  животинската  психика  към  човешкото  съзнание.

- различни  маймуночовеци – питекантроп, синантроп, хайделбергски  човек, неандерталски  човек. Най-близо  до  съвременния  човек  е  кроманьонеца.

- Обективни  фактори, обуславящи  появата  и  развитието  на  съзнание - трудовата дейност, обществения  начин  на  живот

- Още  първите  наченки  на  трудова  дейност  са  започнали  да  предизвикват  редица  промени  в  структурата  и  функционалните  особености  на  далечния  човешки  прародител. От  развитието  на  функциите  на  ръката  като  орган  за  извършване  на  трудови  операции, произтича  и  изправеният  вървеж  на  човека. А  това  води  до  промени  в  целия  организъм, включително  и  нервната  система.

- Значение  за  съзнанието  има  уголемяването  на  масата  на  нервно-мозъчно  вещество  и  увеличаването  на  повърхността  на  мозъчната  кора  чрез  появата  на  нови  бразди  и  извивки  в  нея.

А) неандерталски  човек – 1300-1400см3  вместимост  на  черепната  кухина

Б)  кроманьонски  човек – до  1590 см3

- Обществения  начин  на  живот  и  трудовата  дейност  обуславят  появата  на  езиково  общуване  между  хората. То  е  тясно  свързано  със  звуковите  сигнални  реакции  у  висшите  животни /появяващи  се  в  състояние  на  емоционална  възбуда/. С  историческия  преход  от  тези  реакции  към  звуковата  реч  на  човека  се  появява  втората  сигнална  система, т.е.  промените  в  околната  среда  се  сигнализират  не  само от  непосредственото  въздействие на  условни  предметни  дразнители, но  и  под  влияние  на  думата, езика.

-  Под  влияние  на  използването  на  речта  гласовият  апарат  у  човека  се  нагажда  анатомически  и  функционално  за  учленяване  и  по-сложно  модулиране  на  звуковете, придобивайки  постепенно  съвременното  си  състояние. Важна  промяна  е  и  появата  на  говорните  области  в  кората  на  мозъчните  полукълба.

 -  Първите  и  най-елементарни  думи  у  първобитния  човек, състоящи  се  от  недостатъчно  диференцирани  звукове  също  са  изразявали  предимно  емоции, предизвикани  от  въздействия  на  средата. Източник  на  тези  думи за  звуковете  от  природата, имитирани  от  хората  и  изменяни  от  тях.

- А.Спиркин:  повратният  момент,  отделящ  развитието  на  речта  от  звуковата  сигнализация  на  животните  е  когато  нечленоразделния  звуков  комплекс  е  престанал  да  бъде  свързан  с  емоциите  и  е  встъпил  във  връзка  с  образите  на  реалните  предмети, а  образите – със  звукове  комплекси. Така  звукът  от  средство  за  непроизволно  изразяване  на  емоции  се  е  превърнал  в  средство  за  преднамерено  обозначаване  на  предмети. Това  се  е  случило  тогава, когато  определен  комплекс  от  звукове  е  влязъл  във  връзка  предимно  с  определена  дейност  на  човека  и  с  предметите  в  нея  и  постепенно  се  е  възпроизвеждал  с  появяването  на  тези  действия  и  предмети.

- Най-важен  аспект  в  прехода  от  животинска  психика  към  човешко съзнание,  свързан  с езика  е  появата  на  понятийното  словесно  логическо  мислене. У  човека  то  се  предхожда  от  конкретно, представно, нагледно-образно  мислене. Първобитният  човек  си  е  служил  в  много  по-голяма  степен  с  нагледно-образното  мислене, но  от  това  не  следва, че  точно  то  е  характерен  елемент  на  човешкото  съзнание  на  онзи  етап. Важно  е  да  се  отбележи,  че  втората  сигнална  система  и  абстрактно-логическото  мислене  не  са  възникнали  изведнъж,  а  постепенно.

Първите  понятия  са  били  ограничени  по  обем  и  съдържание. Но  те  се  развиват  под  влияние  на  непрестанното  обогатяващия  се  практически  опит. Първите  понятия  са  свързани  с  наименованията  на  конкретни  предмети  от  ежедневието  на  човека. На  тази  основа  по-късно  се  формират  и  по-обобщени  понятия, обхващащи  повече  предмети, явления  и  техните  свойства. Това  обобщаване  е  ставало  в  дейността  на  хората  и  за  нейните  нужди.

- На  много  по- късен  етап  на  развитие  на  съзнанието  му  човекът  започва  да  си  служи  и  с  писмото  като  допълнително  средство  на  речево  изразяване. Зрението  се  превръща  от  средство  за  непосредствено  възприемане  на  действителността  в  орган  за  приемане  на  писменото  обозначение  на  второсигналните  дразнители /думите/. Ръката  като  основен  орган  на  труда  става  и  орган  за  писане. Но  най-важното  е, че  с  изобразяването  на  писмото  се  отбелязва  качествено  нов  скок  в  еволюцията  на  съзнанието.

- При  писменото  общуване  става  въпрос  за  създаване  на  езиковото  общуване  на  такива  писмени  обозначения  на  обектите  от  реалността, които  придобиват  общовалидност  и  могат  да  бъдат  прочетени  от  много  хора.

Писмото  има  многовековна  история, като  се  тръгне  от  примитивни  рисунки, йероглифи  и  се  стигне  до  съвременното  писане. Ролята  на  писмото  за  по-нататъшното  развитие  на  съзнанието  и  днес  е  многостранна – разширяват  се  възможностите  на  човека  за  по-широко  използване  на  познавателния  и  практически  опит  на  другите  хора.

Развитието  на  психиката – онтогенезис

2. Развитието  на  психиката 

развитие  на  умствените  операции. Ж.Пиаже нарича  психиката сд  термина  интелект. В  интелектуалното  изграждане  на  личноста  са налице  два  принципа – адаптация  и  организация.

1. АДАПТАЦИЯ – интелектуалното  изграждане  се  осъществява  по  посока  на  повишаване  на  нивото  на  адаптация – разумът  работи  за  все  по-ефективното  реагиране  на  изискванията  на  действителността; Тя  включва:

- асимилация – п-с на  преработване  на  външните  стимули, чрез  мисловните  структури /налични  субекти/, преобразуването  на  стимулите  в  мисли; стремеж  на  индивида  да  промени  средата  в  съответствие  със  собствената  си  структура /представи/, интерпретация  на  нови  и  непознати  обекти  с  вече  овладени  понятия.

- акомодация – приспособяване  на  собствените  мисловни  структури  към  новите  и  обо...ни  аспекти  на  действителността; стремеж  на  индивида  да  промени  сам  себе  си, своята  структура, своите  представи  в  съответствие  с  изискванията  на  околната  среда.

Асимилацията  и  акомодацията  осигуряват  постигането  на  познавателно  равновесие  на  индивида  със  средата.

2. Организация – Отнася  се  до  адаптиращите  мисловни  структури. Резултатът  се  структурира  /организира/  с  нарастваща  сложност  и  степен  на  интегриране. Най-простото  ниво  е  схемата  /писмена  презентация  на   умственото  или  физическо  действие  с  даден  обект/ С  онтогенезата  интегрираността  на  схемите  нараства,  оформя  се  интелектът  на  възрастния  човек. Най-важния  момент  на  организацията  е  действието: знанието  ни  за  обекта  се  определя  от  действията, които  можем  да  извършим  с  него. Новороденото  бебе  - само  външни  моторни  действия ,  с  времето  схемите  на  действията  все  повече  се  интегрират  и  интериоризират  т.е.  започват  да  се  осъществяват  като  мисловни  актове.

Развитието  на  психиката /мисленето – 4гл. Стадия

- Сензомоторен  стадий – нагледно –действено  мислене – 0-2г.; вкл. 4  подстадия  с  нарастваща  интер  координация  на  познавателните  схеми, посоката  е  от  по-неинтегрирани  към  по-интегрирани.
- Рефлекторен  етап – вродени  непроизволни  реакции, безусловни  рефлекси – първи  месец
- Включват  се  рефлекторни  схеми  под  произволния  контрал  на  зараждащото  се  съзнание / появяват  се  условни  рефлекси/. Поставят се  от  детето  определени цели ; вторични  схеми.
- Третични  схеми – детето  може  да  прави  няколко  различни  неща  с  обекта  на  намерение, да  постигне  различни  конкретни  резултати