ДАРБИ, СПОСОБНОСТИ, ТАЛАНТ, ГЕНИАЛНОСТ. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ТЕОРИИ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО И ИНТЕЛЕКТА. ИНТЕЛЕКТ И ЛИЧНОСТ

1. Способности

Определението на способностите и днес затруднява психолозите. Причината е, че  способностите не могат да бъдат сведени към нито един психичен процес или негово свойство. Способностите са синтез, синтетична структура от психични феномени, сложно структурно образувание.

Руският психолог Павлов прави следната характеристика на способностите:

1. под способности - индивидуално психичните особености отличаващи един човек от друг;

2. способностите са такива индивидуални псих. особености, които имат отношение към успешното изпълнение на някаква дейност или много дейности;

3. понятието способн. не се свежда към тези знан., навици и умения, които вече са израб. у човека.

Определение – способностите са функционален ансамбъл от затвърдени индивидуални свойства на психичните процеси, познавателни психични структури, операционни и концептуални модели. Способностите са изградени върху комплекса нервно – психически особености, формирани и развити в процеса на дейността при създаването и усвояването на продукти (материални и духовни). Способностите осигуряват висока количествено – качествена продуктивност на човека в работата.

Способностите спадат към онези психични явления на личността, които са детерминирани от волята, емоциите, темперамента, типа ВНД, от сигналните системи, от уменията и навиците.

Структурата на способността формирана в процеса на дейността, не носи структурата на тази дейност, а носи структурата на онези междинни (между способността и дейността) психични компоненти, обединени в цяло, които кореспондират и се изграждат в дейността.

Характеристика на способностите:

1. Индивидуалност на способностите – тя идва от влиянието на другите психични компоненти върху изявата на формираната способност. Тази характеристика е най-ярко изразена в способностите типични за изкуството. Тази индивидуалност има различни източници, тя се изгражда не само в обучението, но носи и белезите на дълбоката самобитност (уникалност, индивидуалност) у човека  - чувства, темперамент и други психични компоненти.

2. Затвърдени психични особености – на личността, каквито са способностите имат за предпоставка многократното повторение на дейността, но и характера на собствената си структура. Всяка способност съдържа затвърдени психични компоненти от най-широк диапазон. Но и самата способност придобива белезите на една устойчива психична система, която е подчинена на мирогледа и идеите.

3. Субординация (йерархия) на компонентите в структурата на способностите – нито една способност не би придобила устойчивост, ритмичност, повторяемост, последователност в изявата без наличие на съподчиненост на компонентите. Но така понякога се получава и шаблонизация на способностите, склонност да се върви по “утъпкания път”, т.е. случва се така, че способността към нещо, ако се автоматизира се превръща в бариера за формирането на нова способност.

4. Интегралност на способността – всяко психично явление (дори едно отделно свойство на психичен процес) носи в себе си интегралния характер на голямото разнообразие адекватни операции от практиката. Освен това обединяването на психичните компоненти в системата в способност е второто ниво на интегриране на компонентите в цялото.

Сложна обусловеност на С. и връзката им с другите психични компоненти – способностите са свързани с всички психични процеси и свойства на психичните процеси. Дори свойствата на психичните процеси изграждат най-ниското ниво на способностите.

С. са свързани с типологическите особености на ВНД и на двете сигнални системи.

С. са свързани и с уменията и с уменията, навиците и знанията. Уменията могат да предшестват и да прокарат пътя на формирането на способностите и в същото време да бъдат израз на способностите. Знанията са получават чрез способностите и могат да служат като начален момент в съзнателното изграждане на способностите. Способностите са свързани с волята, емоционалната сфера, характера и интересите.

6. Корелационни зависимости между компоне-нтите на една и съща способност и различни С.– тези зависимости усилват връзките между компонентите и в крайна сметка водят до една по-висока степен на развитие на самата способност.

7. Косвена обусловеност наС. от дейностите – това се обяснява с наличието на сложни вериги от психични компоненти, които съществуват между С. и дейностите. Психичните състояния като пряка функция на дейността слез многократно повторение могат да прераснат в една или друга способност.

С. се изграждат на основата на дейностите, но не пряко, а косвено, чрез изградените в дейностите псих.компоненти, които служат като елементни на С..

8. Динамичния характер на способностите – това се свежда до изменението им в процеса на дейностите и възрастовото развитие на личността. Започвайки с един сравнително недиференциран и дифузен характер в малките възрасти, способностите все повече се диференцират на базата на дейността, формират се специални способности в професиите.

Динамиката на способностите зависи както от дейността, така и от наличните заложби и наклонности на личността и зависи и от редица процеси: воля, интереси, характер, както и от начина на обучение, трудовата дейност.

Прогресивния характер на способностите се свежда до тенденцията им все повече да се развиват, стигайки до талант и гениалност при някои хора.

Първото делене на способностите е на умствени и физически. Умствените способности са резултат на доминирането на умствената дейност, а физическите на доминиране на физическите действия. По-късно умствените и физическите способности търпят въздействието на разделението на труда.

Друга степен на класификацията на способностите е тяхното делене на сложни и специални. Под сложни способности – потенциалната възможност на човека да овладява различни дейности и да постига успех в тях. Специалните способности – такива, които дават възможност да се постигат резултати само в една област. Сложните способности се наричат още “общи”.

2. Талант и гениалност

В повечето случаи този въпрос се отнася към психологията на творчеството. Талантът се свързва със специалната надареност и с високи постижения в дадена област, благодарението на наличието на съвкупност от способности.

Геният се свързва с общата надареност и с високата изява в няколко области на дейността – изкуство, наука и др.

Талантът и гениалността се трактуват като висока степен на съчетание на способностите, висока степен на развитието им. Обикновено талантите и гениите се търсят в областта главно на изкуството, литературата, науката и в техническото творчество. Това са хора, които създават оригинални произведения на изкуството, разкриват закономерностите на явленията, движат науката напред.

Структурата на способностите при талантливите и гениалните хора все още остава скрита за науката. Може би по компоненти структурата на способностите и при таланта и при гения, и при способния е една и съща. Разликата е в засилените корелационни връзки между компонентите на тези явления и в различната степен на участие на допълнителни психични явления, като емоциите, волята и др.

Талантът е висша степен в развитието на способностите. Талантът е съчетание на способностите даващо на човека възможност успешно, самостоятелно и творчески да изпълнява някаква сложна, трудова дейност.

Доколкото талантът е сложна състояние на психическите качества на личността, дотолкова той не може да бъде да бъде определен като някаква единствена способност. Но отсъствието или по-точно, слабото развитие на някоя дори важна способност може да бъде компенсирано успешно с интензивно развитие на другите способности, влизащи в сложната съвкупност от качества в таланта.

Структурата на таланта се определя от характера на потребностите (изискванията), които предявява към личността дадена дейност.

Психологическия анализ на таланта позволява да се отдели общата структура на способностите. Те се изявяват като характерни групировки от психични качества, които обезпечават възможността за осъществяване на много високо ниво на много видове дейност.

В резултат на изучаването на група надарени деца са изведени няколко съществени способности, които заедно образуват структурата на таланта:

1. внимателност, прилежност, постоянна готовност за напрегната (съсредоточена) работа;

2. трудолюбие, потребност от занимание с дейност;

3. особености на интелектуалната дейност – систематичност на ума, повишени възможности за анализи и обобщение, продуктивност.

Споменатите способности, които образуват структурата на умствена надареност (талант) се проявяват в болшинството от изследваните надарени деца, но се отличават по степента си на изразеност (трите взети поотделно). Различията в надареностите и талантите се дължат главно на посоката на интересите.

3. Интелект

Най-общо, под интелект се разбира способността на личността да преодолява трудности в нови, непознати за нея ситуации.

В речниците по психология, обобщено изразено, интелекта се определя като съвкупност от всички познавателни функции на личността, като способност да се разбират отношенията, които се намират в една ситуация, за да може човека да постигне своите цели.

Според Ж. Пиаже, интелекта не се състои от изолирани, разкъсани категории на познавателните процеси, а е форма на уравновесяване, към която се отнасят и структурите на възприятията, навиците, елементарните сензорни механизми.

Според американския психолог Р. Солсо “интелекта е способност да се придобиват, възпроизвеждат и използват знанията за разбиране на конкретни и абстрактни понятия и отношения между обектите и идеите и използването на знанията по осмислен способ”. Той счита, че интелекта се изразява в:

• Способност за класифициране на образите – всички хора с нормален интелект са способни да разделят неидентичните стимули на класове;
• Способност за адаптивно изменение на поведението – към научаване, т.е. колкото е по-добра адаптацията към обкръжаващата действителност, толкова е по-висок интелекта на човека;
• Способност към индуктивно мислене – способността към индуктивно мислене предполага, че човек излиза вън от пределите на дадената информация. Това изисква от разсъждаващия умение да извежда от конкретни примери съответни принципи и правила;
• Способност да се разработват и използват концептуални модели. Това означава, че у човека се създават някои представи за същността на света (реалността), за това как е устроен той под формата на определен модел, който личността използва за разбиране и интерпретиране на събитията. От това, което знаем за света, много от него никога не сме наблюдавали непосредствено, но правим нужните изводи на основата на нашия минал опит;
• Способност за разбиране. Изразява се във възможността на личността да вижда правилно отношенията между обектите и да оценява тази отношения за решаването на дадената задача. Оценката на разбирането е един от най-неуловимите проблеми при изучаването на интелекта.

Някои изследователи на интелекта се опитват да разкрият неговите основни компоненти като използват факторния анализ. Най-често за целта се използва набор от тестове, всеки от които може да измери един конкретен атрибут на интелекта, такъв като разсъждение, математически способности, запас от думи и т.н.

Някои теоретици предполагат, че интелекта е по-добре да се представи като съвкупност от няколко фактора: словесно разбиране; цифров и вербален фактор; разсъдъчен; бързина на възприемането; бърз поток на речта и паметта. 

Според Кетел интелекта се състои от два еднакво важни, но различни фактора:

а) общи флуидни способности

б) общи кристализирани способности. Под флуидни се разбират предимно биологично детерминираните способности, един вроден умствен потенциал, който обуславя успеха на личността при извършване на дейности, които изискват откриването и манипулирането на сложни взаимовръзки. Под кристализирали способности се разбират онези способности, които са резултат от натрупания опит в онтогенетичното развитие.

Редица когнитивни психолози считат, че факторния анализ на структурата на интелекта има определени недостатъци и предлагат той да се анализира и обяснява от позициите на информационния подход. Те считат, че ако обработката на информацията преминава през последователни етапи, на всеки от които изпълнява уникални операции, то човешкия ум може да се разглежда като компонент на човешкия интелекта, взаимодействащ с обработката на информацията.

На основата на такова разбиране Р. Стенбърг разработва теория за интелекта, съгласно която интелекта може да се раздели на 5 типа компоненти: метакомпоненти; компоненти на дейността; компоненти на придобиването; компоненти на задържането и компоненти на предаването. Компонентите – това са етапи, през които трябва да премиен човек за да реши възникнала задача. Метакомпонентите – това са знанията на човека за това как да реши задачата. На основата на интелекта функционира и творческата дейност (творчеството) на човека.

4. Творчество

Творчеството е висше ниво на познанието. То не може да се осъществи без предварително натрупани знания. Да се открие нещо ново е възможно само тогава, когато са овладени вече всички достигнати знания в дадена област.

Изследванията показват, че съществуват общи принципи и етапи на творчеството, независимо от вида дейност.

• Първи етап – зараждане на идеята, формулиране на задачата и първи опити за нейното решаване;
• Втори етап – концентрация на знанията, които пряко или косвено се отнасят към дадения проблем, придобиване на нови знания;
• Трети етап – съзнателна работа над материала, анализ и синтез, преценка на вариантите, озарение;
• Четвърти етап – проверка и/или реализация на решението.

Черти които характеризират творчеството:

• Постоянна познавателна активност на личността;
• Успешно съчетаване на бързината и дълбочината на познанието;
• Създаване на определена емоционална нагласа;
• Критичност на познавателната дейност;
• Парадоксалност или “странично” (креативно) мислене.