1. Насоченост на личността
Въпросът за насочеността заема важно място в теорията на личността. Редица автори посочват, че насочеността е най-важно свойство на личността, което изразява основното съдържание на човека като обществено същество.
Насочеността на личността има сложна структура. Различните автори включват компоненти в структурата на личността, като идеалите, потребностите, интересите /Н.В.Левитов/, потребности, интереси, идеали, установка, тенденции / С.Л. Рубинщайн/
Освен количествена характеристика, включваща посочените по-горе компоненти, в това число и стремежите, мотивите, насочеността съдържа и качествена характеристика, която включва свойства като: широта, устойчивост, интензивност, действеност. Широтата на насочеността – това е обем на различните интереси, потребности, мотиви и цели, които човек си поставя в своята дейност. Постоянството в мирогледа и идеалите, интересите и потребностите, склонностите и жизнените стремежи при тяхната относителна гъвкавост и подвижност определят устойчивостта на насочеността. Интензивността на насочеността се определя и степента на осъзнаваните от човека потребности, мотиви и цели. Тя се колебае от смутните влечения, осъзнаваните желания и активните стремежи до пълната убеденост. Действеността на насочеността е свързана с активни желания и стремежи, с настойчивостта на личността в достигането на поставените цели. Качествената характеристика на насочеността следва да се допълни със свойства като цялостността, монолитността, противоречивостта.
А. Общи особености на компонентите на насочеността
1. Социална обусловеност - цялата психика на човека е социално обусло-вена. Компонентите в структурата на насочеността са ярко социално обусловени, социалната среда рефлектира силно в тях и ги зарежда със съдържание, те служат като своеобразен мост между другите психични явления и дейността, формират се в нея, нещо повече, човек работи в ежедневието, като се ръководи именно от тях. Студентът се е ориентирал и избрал професията на педагога, ръководен от потребности, мотиви и интереси, на основата на които се стреми да усвои /чрез паметта, мисленето, вниманието, волята и др./ необходимите знания.
Връзката на човека с обществото и дейностите се осъществява чрез насочеността и компонентите и, те са най-близко до социалната среда, те получават информация от нея, за да я препратят на по-висшите психични компоненти.
2. Динамичност - Психичните явления в структурата на насочеността прите-жават способността сравнително бързо да се изменят. Настъпилите изменения в битието на човека и в мястото му в обществото изменят и тях, даже те изпреварват битието.
Когато България пада под турско робство, българите си остават българи със своя темперамент, характер, способности, навици, интелект, но у тях се променят мотивите, потребностите, интересите.
Динамичността на тези психични компоненти се определя от пряката им функционална зависимост от социалната среда. Въпреки тази тяхна пряка зависимост от средата те са зависими и от по-висшите психични компоненти, което пък ги прави в известна степен устойчиви.
3. Многофакторна детерминираност. Психичните явления са детерминирани както следва:
1. От текущата социална среда и събития.2. От мирогледа и идеологията, които като компоненти в насочеността на личността оказват въздействие върху мотивите, интересите, потребностите; човек който се ръководи от тезисната линия: мироглед – идеали- мотиви- интереси, е праволинеен и устойчив. И обратно, човек който се ръководи само от своите потребности и интереси, се характеризира със стихийно-житейска насоченост. Несъмнено психичните явления също подхранват с информация мирогледа и идеите.3. Детерминирани са от устойчивите общи психични особености, като интелекта, способностите, характера. Не е трудно да се убедим, че при наличието на един богат интелект, развити способности и ярък характер компонентите на насочеността се превръщат нерядко и във функции на тях. Интелектът и способностите определят интересите, формират нови потребности.
4. Захранват морала - формирани главно на основата на текущата действителност в диапазона на социалната психика. Психичните явления в структурата на насочеността служат като трансмисия между действителността и морала. Последният получава информация, обогатява се от действителността посредством интересите, мотивите, потребностите, ценностите. Докато моралът притежава голяма устойчивост, то мотивите, потребностите и интересите, притежавайки голяма гъвкавост, от една страна, захранват морала и от друга страна го реализират в практиката. Възможни са и противоречия между тези две системи в личността: моралът идеологията и мирогледът да притежават едно съдържание, формирани при едни условия, а потребностите, интересите, стремежите и намеренията – формирани при други условия и действащи в тези условия, да насочат личността в една ако не противоположна, то странична линия от тази, която се съдържа в идеологията, морала, мирогледа.
5. Образуват система, която определя насочеността и активността на човека. Потребностите, мотивите, интересите, желанията, нуждите образуват една динамична система, като вид подсистема в психиката на човека. Тази подсистема характеризира и поведението на човека в ежедневието, тя реализира и морала на човека в практиката. Тази подсистема притежава голяма гъвкавост, защото е тясно свързана с дейността и перспективите за развитие на личността. Ако компонентите на тази подсистема образуват структурата и, то активността е главната и функция, с която се реализират компонентите и.
6. Преживяването при компонентите на насочеността е силно. Преживяването е характерен показател, неотменима същност за цялата психика, за всички нейни компоненти. Докато при устойчивите структури на психиката, като способности, характер, преживяването е изкристализирало в процеса на формирането им и сега е един сравнително блед негов “спътник”, то при потребностите, мотивите и другите посочени в тази група компоненти преживяването е изключително силно. Тази сила идва от активния характер на тази подсистема, от тясната и връзка с битието, нейната “суровост” и богатство, от връзката и с идеологията и биологичното в човека.
7. Характеристика на компонентите в насочеността на личността: мироглед и идеали, убеждения. Мирогледът е система от възгледи за природата, обществото и човешкото мислене. Идеалът е образ, от който се ръководи личността в настоящото и който определя плана на самовъзпитанието, идеалът встъпва в ролята на плана за живота. Мирогледът на личността съставлява ядрото на нейната насоченост, затова той детерминира другите компоненти в структурата на насочеността на личността. Благодарение на него насочеността на личността се характеризира с целеустременост в действията, с устойчивост в психиката и поведението. Идеалите са неделими от мирогледа, те определят настоящото ни поведение, по тях ние се ориентираме за бъдещето. Идеалите притежават устойчив характер, те са своеобразен стожер на психичната дейност.
Убежденията са своеобразна формация между мирогледа и идеалите. Чрез убежденията личността се стреми да реализира мирогледа и идеалите. Убедеността е дълбока и обоснована вяра на човека в принципите и идеалите, които той следва в живота. Убежденията “задължават” мотивационната сфера на човека за действие, активизират волята му за превръщате на идеалите в реалност. Мирогледът, идеалите и убежденията са всъщност водещата подсистема в насочеността на личността и като такава вътрешно детерминират останалите и компоненти.
Убежденията заемат основно място в насочеността на личността- те стоят на висок пиедестал в структурата на насочеността в сравнение с потребностите и интересите. Убежденията не се нуждаят от мотивация, те самите са своеобразни мотиви, формирани и осъзнати в развитието на личността. При убежденията знанията са се превърнали в устойчива система, чрез която човек прецежда една или друга информация, извисява я на нужната висота, включват я в системата на ценностите.
Какво място заемат убежденията в механизма на протичане на потребностите? На първо място убежденията са най-силния мотив в задоволяването на дадена потребност. Налице ли са убеждения в действията и решенията, съмнението и колебанието отстъпват, механизмът на потребността протича праволинейно. На второ място, убежденията са в състояние да извисят схващанията до степен на мироглед, до принципи на действия. На трето място, убежденията са в състояние да подтикнат дадена породена потребност и да я заменят с друга, която съответства на тях и тяхното съдържание. С тази своя функция убежденията се доближават до ценностите, встъпват в ролята на ценности.
8. Потребности - потребността е субективно, осъзнато психично състояние, при което се отчита липсата или недостатъчността на нещо необходимо за личността или за организма на човека и го подбужда да извърши действия за неговото постигане. Можем да посочим следните характерни особености на потребностите: потребностите са активни и действени, силни и устойчиви, те подбуждат човека към действия; потребностите се характеризират с дълбоко личностно преживяване; потребността заема междинно положение във веригата: нужди-потребности-мотиви за действие; нуждата се превръща в потребност, когато се осъзнае, потребността става двигател на поведение, когато породи мотив; потребността протича в сравнително сложен механизъм на действие.
2. Потребностите като механизъм
По – конкретни схеми на механизма на потребността и протичането и дават К.Н.Кикнадзе, а също и А.Петков. Ето и схемата на Кикнадзе:1. Обществена и естествена среда.2. Потребност.3. Осъзнаване на потребността /под формата на интереси, желания, стремежи, цели и т.н./.4. Мотивация на действие;5. Решение да се действа.6. Установка.7. Действие, реализация на установката.
Сравнително по-пълна и приемлива е схемата, формулирана от А.Петков, а именно:
1. Нарушено равновесие между организъм и среда /вътрешно единство, хомеостазиса на организма/. На организма липсва нещо /вещество, климатични условия и др./, което трябва да се възстанови за сметка на външната среда.2. На тази основа възниква потребността.3. Потребността създава напрежение.4. Напрежението стимулира към дейност за набавянето на необходимия обект или условия. То става подбудителен фактор за дейност.5. Намереният обект става мотив на действие. Така възниква мотивът като организиращ фактор на целесъобразно действие на индивида за овладяването на предмета.6. Овладяването на предмета чрез дейността и снемане на напрежението
А. Г. Ковальов посочва следните компоненти на потребността:
1. Получаване на усещания, водещи до неспокойство и неудовлетвореност.2. Получаване на образ в съзнанието и на тази основа поява на желание за действие.3. Участието на мислене за осъзнаване на новата потребност.4. Постановка на целта и разработване на плана за действие.5. Проява на воля.6. Удовлетворяване.
От изложените схеми за механизма на потребността се вижда, че той се осъществява при наличието на широк кръг психични явления от познавателен емоционален и волеви характер. Механизмът на потребността е една цялостна верига и всяка халка от тази верига представлява активно действащо психично явление, като първото от тях е наличието на усещане за нарушено равновесие, после следват фокусировка на мисли и представи върху това неравновесие, следва желание за задоволяване на търсенето и т.н.
Видове потребности. В зависимост от насочеността и удовлетворяваната нужда потребностите биват материални и духовни, низши и висши. Духовните биват нравствени и естетически. Към нравствените спадат потребност от свобода, дружба, самоутвърждаване. Потребностите могат да бъдат лични и колективни, обществени и общо човешки. Например потребността от труд е една общочовешка потребност, потребността от мир също.
3. Мотиви
Макар, че мотивите се включват във веригата, чрез която се формират потребностите, необходимо е по-детайлно и преди всичко самостоятелно разглеждане на мотивацията. Мотивите са винаги осъзнати, в тях е налице съзнание за потребностите, осъзнаване на самата потребност. Само когато потребността се превърне във факт на съзнанието, възниква мотив /Д.А.Кикнадзе/.
Издигането на потребността до факт на съзнанието е сложен механизъм, осъществяван при наличието на стремежи и желания, интереси и убеждения.
Характеризирайки мотивите като осъзнати подбуди, като факт на съзнанието, следва да посочим и останалите им характерни особености. Мотивите са косвено детерминирани. Тази особеност на мотивите се вежда до осъзнаването на потребността посредством фокусираните около нея психични явления. Когато възникне потребност, тя възниква чрез едни или други психични процеси – усещания, представи, оценъчно отношение /с помощта на мисловна операция/ и осъзнаването на тези психични явления представлява косвена детерминация на мотивите. Мотивите играят ролята на регулираща функция. Регулиращата функция на мотивите спрямо поведението и дейността се осъществява благодарение на факта, че един от мотивите заема доминираща роля пред другите мотиви, насочва мисловната и физическа активност на човека към задоволяване на възникналата потребност. Останалите мотиви не загубват своето значение в цялостния мотивационен процес, те играят ролята на балансьори, коректори, спрямо взелия превес мотив и наложил насочеността на човека в определена област и по-конкретно избора на средствата за постигането на целта.
Йерархическа структурност на мотивите. Различните видове потребности – органически, духовни, естетически, социални и други, пораждат или могат да породят различни мотиви. Именно осъзнатите и изкристализирали потребности в сравнително широк диапазон определят и служат като фундамент в изграждането на йерархията на мотивите. При това следва да се има предвид постановката, че по-висшите потребности и съответно мотиви се разгръщат нерядко и при незадоволени низки потребности и изявили се в тази област мотиви. Следователно в структурно отношение йерархията на мотивите е гъвкава.
Сила и устойчивост на мотивите. Силата и устойчивостта на мотивите зависят от потребностите. Въпреки, че мотивите в голяма степен са функция на социалната среда, те притежават способността да действат години наред, нерядко при човека още като младеж се формират мотиви, които го тласкат в дейностите до края на живота му. Силата и устойчивостта на мотивите зависят от характера на потребностите на човека.
Мотивационна сфера на личността. Мотивите действат в комплекс в рамките на т.нар. мотивационна сфера. Мотивационната сфера включва в себе си йерархията и структурата на мотивите, тяхната съподчиненост, съотношението и корелацята им с потребностите, смяната в доминиращата им функция спрямо поведението и дейностите.
Класификация на мотивите. Класификация на мотивите може да се направи по различни признаци. Въз основа на видовете дейности мотивите могат да бъдат толкова, колкото дейности съществуват. В най-общ аспект тук могат да бъдат отнесени следните мотиви: професионални, учебно-познавателни и обществено политически. По силата на проявление мотивите могат да бъдат силни, умерени и слаби. Мотивите биват лични, колективни и обществени.
4. Намерения, влечения, стремежи
Намеренията, влеченията и стремежите могат да бъдат обединени в една цялостна система на механизма на протичането на потребностите. Тези три компонента съдържат в себе си наченки на механизми от трите сфери на психиката: познавателната – намеренията, волевата – стремежите и емоционалната – влеченията. И трите компонента се характеризират с недостатъчна осъзнатост. Посочените компоненти са характерен признак за наличието на неравновесия в организма при задоволяването на потребността. Тези компоненти действат на много стъпала. Първото стъпало е, когато още мотивите не са напълно избистрени, потребностите не са обхванали изцяло съзнанието. На това стъпало в личността е налице една неосъзната напоритост и същевременно задържане на нивото, в което тя се намира. Тук влеченията като емоционални състояния подтикват човека за дейност, но намеренията с интелектуалния си отлик действат задържащо. Емоционално – оценъчното и волевото действие са в своя зародиш, влечението е дифузно, липсва ясна насоченост на личността.
Намеренията, влеченията и стремежите са първата стъпка в модулацията на потребностите.
След осъзнаване на потребността и превръщането на стимулите в мотиви и след като личността се насочи към задоволяване на съответната потребност, посочените по-горе при компонента – намерения, влечения, стремежи – продължават да действат в целия ход на задоволяване на потребността при протичането на механизмите и. Тези компоненти на второ стъпало играят ролята на обратни връзки и подсещат личността, че може да не успее, те раждат съмнението и същевременно коригират действията на личността, придавайки действието си, след като приключи механизмът на задоволяването на потребността.
5. Установката
Както е известно, се разработва в дълбочина от грузинските психолози с представител Д.Н. Узнадзе /1887 – 1950/. Установката може да се разглежда, от една страна като временна готовност за действие, а от друга страна като устойчиво формиран механизъм в психиката, който детерминира или оказва влияние върху протичането на всички психични явления. Разглеждана от позициите на потребностите и мотивите в процеса на разгръщането на механизмите, установката може да бъде интерпретирана от няколко гледни точки. На първо място при разгръщането на механизма на потребностите още в първия негов етап, още при появата на нагласа за действие, създава се своеобразна установка. Този етап се характеризира с недостатъчна осъзнатост в протичането на механизма. Разгледана от позициите на личностното развитие, посредством задоволяването на постоянно възникващите в човека потребности, установката представлява своеобразен съдържателен механизъм. Този механизъм има за предпоставка задоволяването на потребности у човека в определен диапазон, като всяка следваща потребност се свързва с предходната , докато се получи една цялостна верига, едно устойчиво ядро, което детерминира вътрешно последващите за човека потребности. Тази форма на установката определя линията на развитието на човека, определя панорамата на поражданите в него потребности.
Осъществяването на втората форма на установката налага участието на интересите. От позициите на този род установка интересите са своеобразни транслатори на поражданите и задоволяваните в човека потребности в дадена сфера на битието, те спомагат за подобряване на разбирането, запълват празнотата в знанията, осигуряват по-добра ориентировка на човека, пораждат желания за действие, подтикват механизма на познанието.
Интересите могат да бъдат класифицирани по различни признаци. Според съдържанието си те отразяват различни области на битието и биват толкова вида, колкото са сферите, професиите, областите на знанието. Според начина на постигане на целта биват опосредствени и непосредствени. Според широтата си биват тесни и широки, а според степента на устойчивостта си биват устойчиви и променливи.
В механизмите на мотивационния процес интересите заемат водещо място. Благодарение на тях се ускорява задоволяването на потребностите, благодарение на тях протича в положителна емоционална светлина механизмът на задоволяване на потребностите. Интересите съкращават до известна степен етапите в задоволяването на потребностите. Така те се превръщат в двигатели на поведението и значим компонент в дейността на човека при задоволяване на потребностите му.
6. Ценностни ориентации.
Общоприета е постановката, че ценностната ориентация, ценностното отношение характеризират личността. Ценностните ориентации съдържат две взаимно свързани страни: обективно – съдържателна /характеризираща това съдържание, тази сфера на действителността, която е най-значима за субекта/ и субективно – личностна /отразяваща особеностите на представата за себе си, за своето “аз”, което се означава като “аз-образ”/.
Що се отнася до обективно – съдържателната страна на ценностите, там почти липсват спорове, макар, че за един човек ценно е едно, а за друг човек е ценно друго. В битието са налице толкова ценности, колкото обективно и субективно реални /образи, потребности, желания и пр./ неща съществуват, т.е. ако от една страна, наредим фигуративно нещата в битието и от друга страна, хората с тяхното ценностно отношение към нещата и се опитваме да видим това явление в исторически аспект би трябвало да приемем по становката за разнообразието на ценностите, защото ако един човек има свой кръг от ценности, то друг човек има друг свой кръг, които кръгове частично се кръстосват или не съвпадат, но в края на краищата всички неща от битието ще намерят своето място в съзнанието на всички хора, съществували и съществуващи сега. Този факт се преодолява с постановката за критериите в ценностите. В марксистката литература този въпрос е изяснен с постановката, че ценно е онова, което отговаря на обществените интереси и е в унисон с тях и че индивидуалните ценности в края на краищата се тушират и коригират от общите за класата, строя, обществото. При интерпретирането на ценностите по-голямо внимание заслужава въпросът за превръщането на персонифицирането им в личностни.
По своята същност и място в развитието на личността ценностите надхвърлят мястото си във веригата на потребностите и започват да играят коригираща роля спрямо формирането на нови потребности в човека. В този аспект те са неделими от убежденията и мирогледа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар