1. ШКОЛА НА ЕДУАРД ТИТЧНЪР /Структурализъм /
Титчнър е роден в Англия, следва философия в Оксфорд, работи четири години като преподавател по физиология.
Титчнър активно е привлечен от психологията, опитва се да осъществява психологични изследвания в Англия, разбира че през 90-те години на 19век тези изследвани са не приети в Англия и заминава за Лайпциг. Работи две години при Вунд - най верните му ученици. Връща се в Англия и се опитва да развие експерименталната психология но се сблъсква с общественото недоверие и заминава за Америка. Приет за асистент в Колумбийския университет и там работи 35 години, получава професура и привлича много ученици /последователи. Придържа се към Вунд за експерименталната психология.
1901 - 1905г. Титчнър подготвя книгата си “Експериментална психология”, която го представя като един от най силните имена в психологията по онова време.
Титчнър представя пред научната психология задачата изследване на съзнанието. И задачата на психологията според структуристите е именно търсене на взаимовръзките между отделните елементи - да се определи цялото.
Титчнър подчертава, че при всяка наука за да бъде полезна трябва да стоят въпросите кое?, как?, защо? - Кое?- позволява определяне елементите на структурата, разглеждане комбинации на тези елементи, постига обобщена информация. - Защо? - причинната структура на взаимодействието.
Титчнър казва, че психологията трябва да открие всички елементи изграждащи структурата дори и най малките и да проследи повторението в техните комбинации.
Титчнър през 1909г. издава учебник по “Психология”. На въпрос защо? Психологът отговаря като обяснява психологичните процеси чрез термините на паралелните процеси в нервната система. В този учебник Титчнър възпроизвежда Вундовската програма макар, че звучи остаряла като анахронизъм.
Според Титчнър индивидуалния опит зависи от изградилия го субект. Психологията е наука за натрупания опит, но елементите по структура на опита трябва да имат привлекателност за притежаващия ги човек.
Непосредствения опит може да се осмисли единствено чрез интроспекция, като за Титчнър интроспекцията е коренно различна. Той издига интроспекцията в култ и дори създава обучаваща програма.
Титчнър казва, че съзнанието има структура скрита зад видимите прояви на субекта. И за да разкрие структурата на съзнанието, тренирания субект трябва да преодолява т.н. грешки на стимула, които се изразяват в сливане на психологичния процес с външния обект, който го е предизвикал. Знанието за външния свят изтласква и подтиска материята на съзнанието. То не присъства във видимите форми на проявата в словесните формули, които използва.
Научния анализ в психологията трябва да изключва на съзнанието да е насочено към материята на съзнанието а не към непосредствената реалност.
Грешка - разпокъсва взаимодействието индивид среда.
Титчнър казва, че в психологията материята се различават три елемента
1. Усещане - като най елементарен психологичен процес, който притежава интензивност, отчетливост и продължителност;
2. Образът;
3. Чувството.
1. Усещане - като най елементарен психологичен процес, който притежава интензивност, отчетливост и продължителност;
2. Образът;
3. Чувството.
Титчнър не допуска съществуването на надграждащи системи на тези три елемента и когато психолози от Нюрбурската школа излиза с твърдението, че към сетивните елементи трябва да се включи четвърти - 4.Чистата мисъл - не съдържаща сетивни образи.
Титчнър яростно се съпротивлява и създава теория контекстова теория на значението - ако този контекст се разглежда като цяло, то значението заложено в същността на обектите и съществуващо независима от образните части на контекста. Представата за кой да е обект се изгражда като съвкупност от сетивни елементи, голяма част от тях могат да напуснат съзнанието, в тях остава само сетивната същност на обекта изразена чрез значението му.
2. ВЮРЦБУРСКА ШКОЛА
Проф. Ослуалд Кюлпе - ученик на Вунд роден в Латвия. Занимава се с философия и физиология. Става асистент на Вунд. Един от най активните привърженици на психологичната програма на Вунд.
Става професор във Вюрцбург. Организира лаборатория по експериментална психология. През 1883 г. издава книга “Очерк по Психология” - излага идеи близки до Вунд, но по-късно ги ревизира. Експериментите в лабораторията му са оценени като едно от най - значимите събития в психологията в началото на 20век.
Кюлпе изследва прага на чувствителност, време на реакция, асоциативен експеримент.
Прави промени в инструкциите та изследваните лица - трябва не само да определи нещо /например реакцията между тежестта на два предмета/, но и да опише какви процеси протичат в него преди да изгради крайно съждение. Това променя насочеността на изследователския анализ.
При Кюлпе - насочване към интелектуалните процеси, вместо изграждане на възприятни образи. Търси се ефекта от действието а не самото действие. Промени в инструкциите пренася акцента от ефекта към изследване структурата на самото действие. Изследваното лице трябва да направи обектна интроспекция в процеса на изграждане на самото действие довеждащо до някакъв резултат.
Кюлпе усложнява все повече задачите, като ги доближава до формулата логични задачи.
Първите опити да се анализира самото действие не са много успешни, защото изследва лица и при най - силна концентрация успяват да отчетат само неясни състояния, които с нищо не напомнят сетивните образи. А именно сетивните образи изграждат съзнанието, така Кюлпе стига до извода, че съзнанието притежава както сетивни, така и несетивни компоненти, а вземането на решение е особен процес, който по скоро е свързан с несетивни компоненти. Експерименталния модел вече не включва само двата компонента:
1. дразнител, който въздейства върху изследваното лице2. ответна реакция, включва 3-та променлива състоянието, в което се намира изследваното лице преди възприемане на дразнителя. Появява се термина нагласа на съзнанието, което обяснява факта, че на съзнанието е присъщо пренастройване и спрямо дразнителя и спрямо типа ответна реакция.
Спрямо Кюлпе нагласата трябва да се изследва интроспективно. Действието на нагласите е ретроспективно, т.е влиянието на нагласата се проявява видимо едва след като се изпълни задачата.
Кюлпе нарича основния си изследователски метод систематична експериментална ретроспекция. Метода е систематичен, защото изпълняването на задачи се развива на интервали, контролира се с хроноскоп (специален уред) с цел да се открие структурата на интервала.
Кюлпе пръв в началото на 20век говори за нагласата.
Задачите са с чисто логически характер и различните варианти на експеримента показват, че в подготвителния етап, когато изследваното лице получава инструкции, в него възниква нагласа, насоченост към определено разрешение на задачите.
Преди възприемането на дразнителя именно нагласата регулира развитието на процеса на решаване на задачата, но тя остава скрита за човека, които изпитва нейното действие, т.е. тя не се осъзнава.
Фактора на сетивните органи или не се осъзнава от човека, не се забелязва от него, или не играе същата роля.
Нагласата е консервативна. Тя се осмисля при крайна криза, много бавно. Нагласата често определя начина за решаване на задачата.
Школата на Кюлпе приема, че асоциацията се подчинява на същността на самите задачи и затова се казва, че задачата има детерминираща сила за процеса на мисленето.
Дефиниция на процеса мислене - процес на разрешаване на задачи с различна сложност.
В изследванията си Кюлпе въвежда нови променливи:
1. Нагласа - /мотивация, умение/, възникнали при приемане на задачите от изследваното лице.2. Самата задача /целта/3. Процес на търсене на отговор, т.е. операциите, които изграждат този процес, и които често носят емоционална окраска.4. Мисловни образи - несетивни компоненти в съзнанието.
С тази схема Кюлпе се противопоставя на традицията за онова време за процеса мислене, който се поражда при действието на външен дразнител и се изразява като изграждане на асоциативни мрежи с пресечни точки сетивните образи.
3. ФУНКЦИОНАЛИЗЪМ
Причина за възникването му е критичния интерес на взаимодействието между науката и социалната практика.
Силно направление в американската психология. Американските психолози се насочват към изучаване на поведението, затова са толкова чувствителни към практиката - нарастване на производителността, изостряне на конкуренцията на различни нива, и така се създава култ предприемчивостта и практицизма.
Основна задача е да се изследва как индивида се приспособява към средата посредством психични функции и да се открие най ефикасния начин на приспособяване
Основоположник на функционализма е Уилям Джеймс.(баща на Американската психология). Роден 1842 г. в Ню Йорк, в богато семейство. Баща му има влияние в политиката. Теорията му е много противоречива поради противоречия в детството му.
През 1867 г. слуша лекции по физиология, които тълкуват възможната близост до психологията и стига до извода за сформиране на нова наука, която трябва да намери място в Америка и да влияе на другите утвърдени вече научни системи. Владее френски и немски език и почва да общува с психолози от групата на Вунд. Познава трудовете на Хелмхолц, изучава книгата “Елементи на физиката”. Категорично решава, че психичното обоснование трябва да бъде еволюционно-биологическото.
Пет години по-късно той става преподавател по анатомия и физиология в Харвард и малко по късно чете лекции за Отношението между психологията и физиологията. Работи в Харвард и през 1898 г. издава най - значимия си труд “Основи на Психологията” и дефинира предмета на психологията като наука за Менталните явления т.е. тя е една естествена наука, която изучава условията за възникване на психичните явления.
След смърт му възниква спра дали е имал в предвид нервната структура на съзнанието или нервното устройство.
Джеймс се обявява за прагматик, а през 1870г. членува в клуба на Пиърсън - един от най - известните интелектуалци в Америка. Концепцията на клуба е, че всичко което изгражда представите на образите при човек не се свежда само до съзнанието а винаги включва и функциите на съзнанието което се свързва с реалността. За да се изучи съзнанието трябва да се изучават функциите. Там работят много психолози, философи.
Оригиналната идея на Джеймс се заражда в следствие на промяната в някаква анатомична система - теорията за емоцията. Външния дразнител предизвиква в организма изменения наречени пертурбации, които се преживяват от субекта като емоционални състояния.
Грешката - търсейки подбудителната сила възникване на причината за емоцията, той се ограничава в телесността и обявява емоцията като явление нямащо нищо общо с мотивацията а тя е основна категория в психологията. Джеймс се интересува по скоро от категорията действие от колкото от категорията мотив.
Действието на заинтересования субект е проблема който насочва научния интерес на Джеймс т.е. при нежелани емоции човек може да ги подтисне като извършва видими /външни действия характерни за емоция с противоположен /обратен знак.
Основна причина за преобладаване на отрицателни емоции Джеймс показва силата на волята и причината за тази роля се крие в нейната същност.
Джеймс ревизира идеята на Вунд за атомарния състав на психиката и се обявява срещу класификацията на психичните свойства и качества на личността. За Джеймс не е възможно психичния живот на човек да бъде така точно класифициран и няма точна подредба между различните процеси и тяхната сложност. За него съзнанието представлява психичен поток.
Човек възпроизвежда своите усещания и възприятия като елемент на индивидуалното му състояние, но свързващи се в постоянно променящи се комбинации и те са в непрекъсната динамика. Според Джеймс човек не може да преживее в буквалния смисъл два пъти един и същ психичен процес /еднакво състояние.
Тази непрекъсната динамика се проявява в човешкото поведение и в психичните функции чрез които съзнанието се свързва със света. Той стига по-далеч и определя два потока в съзнанието:
1. Уравновесен спокоен - относително неподвижен, този поток позволява на индивида да добави знания и да ги съхранява.2. Поток с изключително силна динамика, Джеймс и казва поток на летене свързан е с идеите на индивида възгледите, моралните основания с всички сложни психически състояния /образования.
За втория потока казва Джеймс е върхово движение и стабилитет не е възможен и неподвижността е недопустима характеристика.
Издига като основа постулата за “Индивидуалните способности на съзнанието”. Със своята теория той показва, че човешката част на психиката е непостижима за изследване защото е в движение /динамика.
Учението на Джеймс - АЗ - цялата сфера на самосъзнанието, самооценката на Аз-а, изразява целия вътрешен свят на човека в който Аз-а е винаги активен винаги в динамика, една силна проява на тази динамика е емоционалното поведение.
Към 30 годишна възраст Джеймс говори за активно приспособяване на индивида към средата в която живее и активността на АЗ е свързана с биологичната природа на всеки индивид.
Според Джеймс човек е субект който се връща към биологичното си, осигуряването на съществуване на живот на организма и затова същността на Аз-а е приспособен орган към деловия живот /среда подсигуряващ комфорт на органа към средата.
Джеймс отнася съзнанието не само към адаптивното действие но и към структурата на личността, която формира. За него личността е всичко което човек счита за свое.
Той описва четири форми на АЗ
1. Материалното АЗ - телесността, дрехи имущество и т.н.2. Социалното Аз - определя всичко което се отнася до лични претенции, дружба, другарство, постоянно желание да се получи положителна оценка от другите.3. Духовното АЗ - включва процеса на съзнанието и психичните способности.4. Лично /чисто АЗ - чувство за идентичност - лична идентичност самооценка.
Социалното АЗ - развива идеята за постоянно участие в социалните отношения. Той подчертава че човек не може да развива характеристиките на съзнанието ако не общува със себеподобни. Самотата разрушава Аз-а.
Социалното АЗ пряко зависи от съзнанието от страна на индивида от реакциите на другите спрямо него
И съответно всеки човек носи няколко социални Аз-а в себе си, които съответстват на мнението на различните групи към които се стреми и цени.
Постепенно Джеймс стига до проблема за оценяване на самите себе си, търси факторите които определят чувство на удовлетвореност и неудовлетвореност от живота.
Той прави следната формула:
УСПЕХСАМОУВАЖЕНИЕ = ------------------------ПРЕТЕНЦИИ
Според Джеймс самоуважението пряко зависи от нарастване на успеха или намаляване на претенциите. Реално самоуважението ще нарасне при реален успех или отказ от него. Джеймс предпочита втория вариант. Всяко решение на АЗ е излишно бреме и усилие.
Отказвайки се от претенциите се Джеймс си противоречи.
Джеймс разбира успеха чисто формално само като стремеж да бъдеш преди другите. Не се отнася успеха със силата на желаната цел и за това смята, че успеха не винаги води до обогатение на личността.
В началото на 20век в Джеймс започват колебания и насочване към мистицизъм. През 1904 г. написва статията “Съществува ли съзнание”. Колебае се между двата постулата:
1. Че съзнанието в своето съществуване постоянно се съотнася с реалния свят;2. Че съзнанието се появява не толкова в елементарното приспособително поведение колкото в мислите, чувствата, поведение, идеи и т.н.
Те го водят до ревизия на класификацията на личността /личното АЗ. Джеймс казва, че социалния АЗ има две форми:
1. емпирична - реална форма;2. особено потенциално социално АЗ което се реализира само в сферата на идеалния свят на духовността, чрез общуване или с Бог или абсолютния разум.
Следователно всяко социално АЗ трябва да се стреми към усъвършенстването на този потенциал на духовната форма, чрез общуване с абсолютния разум.
Типичен предмет на неговия научен интерес е високо развитата личност постигнала присъствие в идеалния свят, чрез усъвършенстване на своята духовност.
Джеймс се определя като Екзистенлист - затваряне и самоосъвършенстване.
4. ЧИКАГСКАТА ШКОЛА
Джон Дюи - основател на Функционализма /практицизма(?), не е психолог по образование. През 1886 г. издава труд наречен “Психология” и става първия американски учебник по този предмет. Дюи постига влияние в научните кръгове през 1896 г. със статията “Понятие за рефлекторния акт в психологията”.
Предмет на психологията според Дюи е организма като цяло с неговата непрекъсваща адаптивна активност, съзнанието е един от елементите на тази активност, то възниква когато има разрив между организма и среда и организмът за да съхрани живота си се стреми да се приспособи към новите условия.
През 1894 г. е поканен в Чикагския университет и под въздействието на психолози членуващи в клуба на Пиърсън се увлича по функционализма.
С много активна преподавателска дейност привлича много студенти към идеите си /съмишленици.
Възгледите на функционализма за първи път е изложена в статия 1906 г. от Джеймс Енджъл пише, че функционалната психология се създава като учение за психичните операции /ситуации като противоположност на структурализма. Операциите играят роля на посредник.
Главната функция на съзнанието е акомодация към новото. Организма действа като психо-физическо цяло затова психологията не трябва да се ограничава само в изучаване на съзнанието, но да се насочи в изследване на разнообразните връзки на индивида. От тук произтича необходимостта от сближаване /зависимост на психологията с други научни области - неврология, социология, педагогика, антропология.
Карди Кер - 1925г. издава своя книга “Психология” там той дефинира предмета на психологията по-общо - че предмета на психическата дейност, за него това понятие включва появата на всички процеси и явления, като дейност; мислене, памет, воля и т.н.
Психичната дейност (воля) се изгражда в придобиване съхраняване, организация и оценка на опита и неговото по- нататъшно използване за управление на поведението.
Като изследователски методи се използват интроспекцията и обективното поведение, те дефинират експеримента като контролирано движение /поведение. Продукти на дейност - езика и изкуството.
Чикагската школа не постига качествено нови открития но нейната дейност е методологическо обоснована на функционализма и мощна образователна програма.
В Чикагския университет почти ежедневно се провеждат имперични изследвания и учените успешно разрешават такива проблеми – психодиагностика.
5. КОЛУМБИЙСКАТА ШКОЛА
Робърт Удуърт - трудове “Динамична психология” - 1918 г. и “Динамика на поведението”. Той порицава психологическите школи които претендират за монопол на психологията. За него психологията е теоретична система. Еклиптика - сбор смесица.
В Америка се работи с формулата символ реакция /SR/ Удуърт разширява формулата символ организъм реакция /SOR/. За него това е нова променлива в изследването и тя се изразява в изследване механизмите на поведение, отделно от мотивацията.
Според Удуърт самите механизми на поведението задължително съдържат две звена:
1. предварително представено от нагласите;2. консуматорно - в него присъства завършваща реакция благодарение на която се постига целта.
Той казва, че мотива активира механизма на поведението, но когато потребностите на организма са задоволени, прилагането му може да придобие мотивационна сила.
Следователно това което е средство се превръща в цел.
Научните постижения тласкат Удуърт към неясната теза като функция на съзнанието, като се опитва да направи експериментални програми изследващи действията.
Функционализма -това направление се стреми към изучаване на всички психически процеси и явления съобразно техния приспособителен характер. Това изисква да се определи поведението към условията на средата от една страна от друга към потребностите на организма.
С тълкуването на психиката съобразно биологичния модел, функционализма се противопоставя и срещу атомистите и структуистите.
Функционалистите винаги разглеждат действието от гледна точка на разрешаване на жизнено важни за индивида проблеми и ситуации.
Функционализма предопределя развитието на Американската психология и до ден днешен.
6. БИХЕЙВИОРИЗЪМ
Бихейвър - поведение. Направление обозначаващо Американската психология през 20век. Радикално преобразува представите на психологията. Предмет става поведението - стимул реакция /SR/.
Едуарт Торндайк - Той няма висше образование. Интересува се от психологични експерименти от книгите та Джеймс.
Привлича вниманието на Джеймс с желание да прави психологични изследвания. Джеймс го привлича в лабораторията в Харвард и се заема с експерименти с животни (с пилета при подаване на различни стимули). Налага му се да напусне Харвард и е приет на работа в групата на Кетел в Коломбийския университет. Продължава експериментите с животни освен с пилета той започва работа и с кучета и котки. Създава постоянна постановка “Проблемна кутия” входа е свободен, но на изхода трябва да преведе в действие някакво устройство, за да стигне до целта.Поведението на животните е еднотипно.В началото извършват множество хаотични движения - те са безполезни движения в кутията, в даден момент едно от хаотичните движения става удачно. При следващите опити започват да намалява броя на безполезните движения и животното за кратко време открива изхода и накрая действа безпогрешно- постижения в зоопсихологията.
В хода на опитите Торндайк представа графично чрез крива на заучаването /координатна система, където на абсцисата се отбелязва броя на повторенията, а на ординатата загубеното време в минути/ тя дава основание на Торндайк да направи извода, че животното действа хаотично по метода проба грешка и случайно постига успех, и този успех се включва в опита и така поведението става координирано.
Торндайк написва докторска дисертация през 1898г. “Интелекта при животните”.Той подбира своите ръководители.
Дефиниция - Интелектуален акт - разрешаване на проблем постигнато не чрез съзерцание а чрез активни действия на индивида благодарение на които се постига най - добра координация със средата. Естествен подбор на полезни действия на индивида който е различен от подбора на еволюцията и се подчинява на няколко закона:
1. Упражнението - при други равни условия реакцията на ситуацията се свързва със самата ситуация правопропорционално на чистотата на повторенията на връзките и на тяхната сила;2. Готовността - упражненията променят готовността на организма към провеждане на нервни импулси;3. Асоциативния скок - едновременно действие на няколко дразнителя, един от тях предизвиква реакция и други дразнители придобиват способността да развиват подобна реакция.
Те са съществували и преди Торндайк и са отбелязани в асоциативната психология. Но Торндайк пренася акцента, асоциативните връзки вътре в нервната система между връзките организъм среда.
Торндайк налага нов вид детерминизъм - биопсихичен детерминизъм, който създава четвърти закон:
4. Ефекта - ефекта от даден двигателен акт изразяващ се в даден акт успеха се включва между причините за изграждане на самото движение.
Първите три закона за естествения подбор са:
1. Закон за упражнението – при други равни условия, реакцията спрямо ситуацията се свързва със самата ситуация пропорционално на чистотата на повторенията, на връзките и тяхната сила.2. Закон за готовността – упражненията променят готовността на организма към провеждане на нервни импулси3. Закон за асоциативния скок – при едновременно действие н дразнители, ако един от тях предизвика реакция то и другите дразнители придобиват способността да предизвикват същите реакции.
Именно ефекта помага на организма при сходни условия да реализира адаптивно поведение.
Бихейвиористите високо оценяват теорията на Павлов но самия вариант чрез изграждане на условни рефлекси за бихейвиористите е нужно доказателство, че предмет на психологията трябва да бъде поведението.
Джон Уотсън разработва бихейвиориската парадигма - категорично обявява психологията като наука за адаптивното поведение към света в който живеем.
Поведението е единствен предмет на психологията на Уотсън, то е възможно за обективно наблюдение.
Уотсън отхвърля интроспекцията и стига до крайния извод, че конкретните елементи на съзнанието не могат да бъдат пряко изучавани.
За Уотсън поведението е изградено от мускулни и секреторни реакции детерминирани от външни стимули. Подчертава, че анализа на поведението трябва да бъде строго обективен и да се ограничи като при други науки само с това до външно наблюдение.
Уотсън казва, че всички психологични понятия трябва да се преведат на бихейвиориски език с формулата стимул реакция /SR/.
През 1914г. издава книгата “Увод в сравнителната психология” където представя своя опит да преведе на бихейвиориски език. Книгата става популярна в научните среди. В 1915г. Уотсън е избран за президент на Американската психологична асоциация на 37 годишна възраст.
Върху научните възгледи на бихейвиористие силно влияние оказва учението на Павлов и Бехтерев, макар че Уотсън и неговите последователи в изследванията се отдалечават от физиологичния механизъм на поведението.
Основната характеристика на бихейвиоризма е антифизиологизма и отрича ролята на психологичния образ при регулация на поведението.
Уотсън през първата световна война постъпва във военовъздушните сили и след уволняването си започва да изследва емоционалното състояние - опити с хора.
Поведението на всички живи същества се подчинява на едни и същи закони, така човек да се представи стимулира активната структура
Отрича идеята на Джеймс за емоцията. За Уотсън емоцията е вътрешно субективно състояние, което има вътрешен израз. Именно външния вид може да се изследва и щом има възможност за изследване може да се контролира поведението.
Уосън решава да изследва страха - приемайки, че страха е основна емоция.
Прави опити, като избира един неутрален дразнител и променлива на дразнителя. Работи основно с деца - избира животно /заек/ променлива е поведението на детето. Изследва как неутралния дразнител при определени условия може да предизвика дори страх.
Уотсън разкрива в своите изследвания, че неутралния дразнител може да се превърне в причина на силно емоционално преживяване, трайно вграждащо се в поведението на индивида. Независимо от възрастта на детето когато се изгражда страха, този страх се преобразува във фобия, фобията се тълкува като заболяване. За Уотсън единствения начин да се преодолеят страховете е изграждане на емоция с противоположна емоция /емоция с обратен знак/.
Оказва се че традиционните начини за справяне със страха /уговорки, обяснения, демонстрация на положителна емоция от друг човек са неефективни. Затова Уотсън решава да избере нетрадиционен път - животното предизвикало страха е представено пред детето в спокойно състояние, когато му се дава вкусна храна - експериментатора намалява разстоянието между детето и животното, и накрая детето заинтересувано от това което става може да вземе животното в ръце.
Силните емоции присъстващи в поведението на възрастни хора дори фобията възникват в детска възраст, в следствие на условно-рефлекторни връзки между дразнител и афект.
Условно-рефлекторните връзки са трайни - без участието на емоционално преживяване не само се запомня, но може да премине, като нагласа в индивида. Уотсън излага тези възгледи в книга “Психологията от гледна точка на Бихейвиоризма” -1919г.
Уотсън през 1920г. прекъсва научната си кариера по лични причини и започва да се занимава с рекламен бизнес.
През 1925 г. издава книга “Бихейвиоризъм” и чете лекции, но не се занимава с научна дейност. Присъства много мощно в рекламния бизнес и през 1945г. е президент на рекламна фирма. Завършва кариерата си като бизнесмен.
Опитва се да създаде и създава програма за преустройство на обществото съобразно Бихейвиориските закони. Убеден е, че не само индивидуалното поведение но и на група хора може да се контролира чрез контрол на дразнителите подавани към тях.
Реално Уотсън о отрича както ролята на наследствеността, така и ролята на личните нагласи, убеждения, интереси, цялото многообразие на съзнанието.
На пръв поглед приема идеята чрез контролирано въздействие върху индивида или групата, може да се изгражда социално приемливо поведение /изглежда съблазнително/. Но опасността в този възглед се крие в тълкуването на поведението само от поредица на двигателни актове, то се разглежда прекалено елементарно и от него се изключват мотивационните фактори.
Реално Бихейвиористите се доближават до идеята за машинообразно поведение, водени от желанието за крайно обективен анализ. Тази тяхна идея в социално практичен план става разрушителна.
6. ГЕЩАЛТ ПСИХОЛОГИЯ
Гещалт - конфигуративна структура. Понятие във физиката да се обозначат формите които са цялостни и изграждат т.н. физично поле. Елементите на физичното поле са взаимосвързани и формата на различните елементи могат да се определят чрез формата на цялостната структура, но обратния път е невъзможен.
Психолозите са предизвикани да приемат идеите /формата на Гещалтите като път на противопоставяне на Атомиския път в Психологията.
Лидер е Макс Вертхаймер, който въвежда понятието Гещалт в психологията.
Дефиниция - Това е цялост, чието поведение не се детерминира от поведението на отделните му елементи, но отделните частни процеси се детерминират от природата на цялото.
Той въвежда понятията: - цялостност, тоталност, организация, разчленена струкура които за него представляват характера на Гещалта, чрез тях Вертхаймер се противопоставя на Атомистите.
Цел на Гещалт психологията е изследване и анализ на съществуващи в съзнанието образи в структурата т.е. Гещалти.
Той тръгва към изследване на зрителното възприятие и възприятие на движението и е откривателя на ФИ-ФЕНОМЕНА /кино, анимация/ - със специални за онова време уреди - тахистоскоп стротископ /прадядото на шрайпроектора/. Представя пред изследваните лица дразнители: - две прави или криви линии с различна скорост. Той отчита, че когато интервала е относително голям изследваното лице възприема дразнителите като подавани последователно, а когато интервала е много малък лицето възприема дразнителите като представени едновременно /изцяло. При интервал 60 мили секунди при лицето се изгражда впечатление за движение. Ако е над 60 мили секунди изследваното лице изгражда впечатлени за движение но в съзнанието си осмисля, че движението е нереално - това е фи-феномена. От началото на 20век до сега този феномен се използва в масовите комуникации.
Осмислянето на възприятието движение т.н. чисто движение за Вертхаймер е силния довод срещу тезата на Атомистите за изграждане на цялостна картина от възприятия /усещане в индивида.
Вертхаймер открива фи-феномена но друг автор го описва в публикации - Кьолер - 1920г. издава книгата “Физическите Гещалти в покои и в стационарно състояние”.
Гещалтите се стремят да направят психологически анализ по подобие на физико-математическия с цел на максимална обективност, защото Кьолер отхвърля апостолата за физичното поле, а говори за психично поле изградено от цялостни динамични структури Гещалтите. Опитва се да разбере тяхната материална структура.
Изследва се структурата /физиологията на мозъка, чрез физико-математични понятия и стига до невъзможността да съществува самия психичен свят на човека. Търси обяснение за взаимодействие между материалното и психичното чрез принципа на изоморфизъм - който означава - елементите и свойствата на една система могат еднозначно да съответства на елементите и свойствата на друга система т.е. елементите и свойствата на физиологичните процеси изоморфно съответстват на психичните процеси.
Според Кьолер съзнанието запазва своята относителна самостоятелност, като в същото време носи в себе си съответстваща материална структура.
Заложена е основна грешка, материалната структура и психологичната структура стават паралелни т.е. взаимовръзката и взаимодовода се изключват от анализа. Вертхаймер и Кьолер обясняват причината за зараждане на психичните Гещалти като разположени в сферата на съществуване на самите Гещалти. Това може да е валидно за физичните полета Гещалти но е неприложимо към психологичния анализ. Гещалтите се колебаят как да изразят своята идея, описване на законите на които се подчинява действието на психологични Гещалти.
На ниво възприятия анализа е много точен - възприятие, константност. Гещалтите формират законите: законите за константност, цялостност, фигура и фон, транспозицията (да допълва с нова информация за цялостност). Те ги обясняват с целостта и съществуващата динамика на структурите на Гещалта. Те действат върху цялата съзнателна система, което днес се оценява като грешка.
Когато анализа се отнася към възприятието теоретичните постулати са верни, но когато анализът тълкува по-сложни процеси /мислене тогава законите не позволяват сериозен научен анализ.
Вертхаймер се съблазнява да изследва продуктивното мислене (творческа) чрез анализ на Гещалтите. За него характерна особеност на продуктивното мислене е елементарно преобразуване на опознавателни Гещалти. Продължава своя анализ на продуктивното мислене като изследва обучението на деца в училище и твърди, че нормално логичните принципи на които се изгражда образователната програма унищожава възможностите за творчество в децата. Според него изграждане на навик за обработка на информацията винаги влияе отрицателно върху изграждането на продуктивно решение.
Според Вертхаймер умствените операции /задачи са различни от логическите, умствените се изграждат чрез термини, реорганизация, групиране, центриране.
Вертхаимер се опитва да изследва отделните страни на интелектуална дейност, но отричайки мястото на нормална логика в анализа, не успява да открие причинната обоснованост на акта. Творческото мислене е винаги на база дълъг опит.
Кьолер разглежда интелекта като поведение насочено към решаване на задачи с всякакъв характер. Интелектуалната дейност като начин за решаване на задачи.
Кьолер провежда изследване с човекоподобни маймуни, станали класически в зоопсихологията. Той създава ситуация в която маймуната за да достигне целта трябва да измине обходен път т.е. да използва допълнителни действия. Използват се допълнителни елементи от околната среда (кубове, пръчки) които добиват значение за животното само във връзка за решаване на задачата. Откриване на тяхната роля в средата, животното без грешка намира вярното решение. Кьолер обяснява верните действия на животното, че възприятието придобива нова структура като средство за решаване на проблема.
Инсайт /догатка, еврика/ за Гещалтите означава преход от една опознавателна структура към друга нова опознавателна структура, съответствието на този преход се променя и характера приспособителната реакция. Първо е разбирането на същността на задачата на Гещалт е промяната в образното поле. Вторично е двигателното приспособление. Преустройство на изпълнителното звено на действие.
Следователно за тях адаптацията на индивида към средата е възможна само при съществуване на образни Гещалти които осигуряват приспособяването на организма.
Интереса на Гещалтите към същността на процеса мислене играе положителна роля в границите на цялата психология.
Изследване на интелектуалния процес става една от тематиките на психологията. Но грешката която допуска Гещалт психологията, че тя се отнася /обявява срещу динамиката на процеса мислене с вътрешен фактор /Аз-а/ на индивида. Реално в психологията собственото АЗ много често влияе върху сложните форми на интелектуалната дейност която оказва влияние при оценяване целите на индивида.
7. ФРОЙД - психоанализа
Роден през 1856 г. в Моравия в семейство на дребен търговец. Фройд постъпва в медицински институт във Виена и докато е студент е активен сътрудник на физиолога Бюке директор на Виенския физиологичен институт.
Стремеж към краен детерминизъм - максимално прилагане на съхранение на енергията - Организма може да се представи енергетична система , функционална по специфични закони и възможна за обективно изследване чрез методите на физиката и химията.
През 1881г. Фройд защитава докторска дисертация по медицина но не гради академична кариера. Насочва се към практиката на лекар. Започва да се занимава с психиатрия и до края на живота си като, учен, умира 1939 г.
Фройд работи като психиатър и се интересува от психология - за да обясни хистерията, психичното състояние и т.н.
През 1895 г. издава първата си книга “Проект за научна психология” - говори за наложената реформа в психологията - търсене на количествени показатели за психологията, явления, психични процеси - изграждане на техния анализ чрез количествени понятия.
Целта на психологията е да се представят психичните процеси в количествено определяеми състояния на специфични материални частици. През 1895г. тази теория звучи революционно.
Проекта на Фройд е първия опит за общи теоретически огромния клиничен материал събран в неговата лекарска практика. Пред него възникват задачи които не могат да се изяснят чрез традиционните за онова време представи. Смятали са,че ако няма изменение на клетките видимо под микроскоп няма и болест. Приема се, че емоционалните състояния могат да влияят върху здравето на човека но те не се осмислят като болестно състояние. Фройд се сблъсква с реалното отразяване на много пациенти които не могат да се отстранят само с фармацевтични средства или въздействие върху нервната система.
Фройд се отделя от физиологията и търси контакти с един много интересен практикуващ лекар Йосиф Браер - за времето постига големи успехи в лечението на хистерията (истерия).
Браер прилага хипнозата като един от методите за психотерапия, затова е доста нетрадиционно . Функционални разстройства могат да се лекуват чрез внушение.
Психо-хипнозата е от английския хирург Д. Бред - като средство за обезболяване. Интуитивно го открива, начин за налагане на влияние на никога не го изследва.
Браер контактува с Бред и усвоява хипнозата - кара болния да разказва за предполагаеми събития които могат да бъдат причина за зараждане на болестни ситуации - разказа на събитието премахва симптома и го наблюдава - нарича го катарзис.
За Браер е възможно преодоляване за трагични за индивида събития в хипнотичен сън и е възможно осмисляне на трагично събитие чрез катарзис, намалява се емоционалното състояние от трагичното събитие.
Браер и Фройд стигат до важни изводи:
1. Емоционални състояния могат да бъдат изтласкани от съзнанието но в същото време влияят на индивида и да предадат на поведението патологичен характер;2. Източника на тези патологични изменения е неосъзнат от индивида;3. Лечебен ефект се постига чрез хипнотичен сън в които се освобождава от травмиращите емоции.
Фройд ги доразвива - когато някакви мисли или чувства станат неприемливи за индивида те не изчезват а се скриват в неосъзнаваната сфера на психичното, а във видимото поведение стават хистеричните симптоми. Ако се създаде възможност (мисли чувства) отново да се проявят в съзнанието в индивида настъпва облекчение или изчезват или намалява тяхната сила.
Присъстват основните компонента на психоанализата т.е. неосъзнатите импулси скрити за индивида чиято динамика видимо се проявява чрез разстройство на движенията, сетивните възприятия /говор/.
Фройд вече със засилен научен интерес заминава в Париж да се срещне с Шарко - френски психиатър - най силния лекар учен практик за онова време.
Шарко признава единствено органичните телесни причини за хистерията.
Шарко и Фройд доста спорят, в един от тях Шарко споменава, че някой странности в поведението на невротика могат да се обяснят с нереализация на сексуалния инстинкт. Фройд се разделя с Шарко - не намира подходящ анализ на клиничните си данни но много добре запомня идеята му за сексуалната нереализация като причина за невротично поведение. Период на лутания Фройд използва все още хипнозата и електротерапия, после се отказва от хипнозата смята, че пациента не може да се излекува защото възприема чужди думи заповеди а не осмисля свои мисли и преживявания.
Фройд се подготвя за идеята за двете сфери на човешката психика - неосъзната и осъзната. Идеята за неосъзнатата не е на Фройд, но той говори за цялата сфера в човешката психика, която влияе за изграждането към околния свят и поведението.
През 1895г. Фройд издава първата си завършена книга написана с Браер “Изследване на хистерията”, през 1900г. издава “Тълкуване на сънищата” - първата психоаналитична програма.
През 20-те години на 20век прави ревизия и създава структура на личността.
1895/1900г. - във възгледите на Фройд настъпват сериозни промени които неговите биографи обясняват с лични причини. Фройд се разделя с Браер - идеята на Фройд за сексуалното влечение и неговото не задоволяване за развитие на неврозата Браер не е съгласен.
Умира бащата на Фройд, биографа Джонс определя като тежка криза - комплекс за подчиненост на бащата. Фройд е в тежка депресия усещайки се без почва без сигурност. Фройд помагащ на много хора трудно излиза от депресията. Пътя е ежедневно упорито осмисляне на собствените преживявания, мисли, сънища и от тука се обяснява срещи наложени от интроспективната психология и активно работи за налагане на психоанализата.
Обясненията на Фройд носят силен субективни характеристики които стават основни за психоанализата. Освен лични причини съществуват и социални. Времето в тежката криза преди първата световна война (икономическа) - съответно психиатрите и невролозите започват да се срещат с тежки невротични състояния - отказ от замяната роля на възрастния стават неактивни. Психиатрите отчитат, че обясненията на болните са свързани с неясни ирационални причини.
Фройд - индивид и социална среда са противопоставящи се, че поведението на индивида зависи от неговите същностни психични сили а не от взаимодействието на други хора. За него човешкия интелект единствено е средство на маскиране на същностните психични сили а не отражение на реалността.
Фройд обяснява основния проблем в своето учение мотивацията на човешкото поведение - когато прилага психоза отчита при постхипнотично внушение заложените чувства определят неговото поведение, като много често остават скрити неосъзнати от индивида.
Фройд открива психична сфера в която се включват непостижимите за индивида мотиви на неговите постъпки, те са маскирани за съзнанието, но индигизират поведението.
Фройд формализира метода на свободните асоциации - основен терапевтичен метод за психоанализата. Фройд налага крайно изискване на разслабеност - състояние на покой на пациента.
Фройд започва същностна важно да следи хода на мислите на пациента с надеждата да разкрие проявата на подсъзнателното чрез отделните компоненти. Терапевта търси асоциациите и на какво съответстват в психичния свят на индивида а не в материалния.
Фройд казва, че мислите на човек притежават двойна относителност – не могат да не се съотнасят с материалната реалност но винаги се отнасят в психичната реалност която в една страна съответства на предметната среда но има свой собствени характеристики. Той търси в свободните асоциации проявите на личността а не на предметната среда.
Фройд отчита, че при много пациенти настъпва начално объркване преди свободното изграждане на свободните асоциации.. За него в този момент се проявяват скритите в подсъзнанието мисли, чувства и т.н. наранили в някакво предишно време пациента. Трябва да се изследва и този предходен момент.
Фройд отчита, че не всички събития от миналото се разкриват в съзнанието или в паметта причината е не в слаби психични процеси а в нежеланието на пациента да възстанови травмиращи събития, преживяване. Това нежелание е неосъзнато но е породено от обществената цензора. Фройд казва, че или в моментите на колебания или отказа на пациента да изгради асоциация трябва да се търсят подтиснатите влечения забранени от обществото.
Фройд се насочва към изследване на подтиснати влечения - проявяват се подсъзнателно в съзнанието под формата на сънища носят символен характер и анализа на символите в сънищата, позволяват подтиснатите неосъзнати влечения на мотивационно напрежение и затова съчетаването на различни образи в сънищата разрешава важни за индивида задачи, като механизма на този процес остава скрит за този човек. Тук е първата грешка на Фройд - правилно подчертава психичната детерминация но не достига до разкриване на самата психика и нейните механизми.
Фройд - психичния живот съдържа три нива неосъзнато, пред съзнателно и съзнателно. Основен мотив са инстинктите скрити в безсъзнателното, основен инстинкт е сексуалното либидо. Инстинктите са скрити защото са неприемливи за обществото и то налага забрани върху тях.
В пред съзнателното се изтласкват мисли, чувства които без напрежение могат да бъдат осъзнати.
Съзнанието не е пасивно отражение на реалността, не е пасивно отражение и на процесите протичащи в неосъзната сфера. То е винаги активно и затова е в постоянно противоречие антагонизъм е неосъзната сфера. Така се пораждат конфликти които изразяват основно сексуалното подтискане.
Тази схема Фройд използва за обяснение на клиничните случаи натрупани при невротичното изследване след това го принася в необичайни прояви сънища.
Фройд - либидото се стреми да преодолее цензурата на съзнанието търсейки обходни пътища и приема външно неутрални форми носещи втори символен план.
За Фройд шегата е проява на либидото - проява на сексуално влечение - забравяне на вещи също е сексуално влечение.
Обяснението Фройд търси в сферата на несъзнателното, която вече дефинира като сфера на функционално напрежение на инстинктите подтиска не изтласкани от съзнанието проявяващи се форми на симптом или символ. Разграждане на външните форми разграждат вътрешните напрежения на индивида и разграждане полето на напрежение.
През 1923г. Фройд издава книгата “Аз и то” - представя модел на личността, съдържа три компонента:
1. Ид /Id/ - е най примитивен, съдържащ инстинктите, подчинява се на принципа на удоволствието;2. Его /Ego/ - намира се в двойствена позиция, да отговаря на изискванията на Ид - отчита собственост на външния свят неговите свойства и отношения носители на морала (нравствени категории) И тази част от личността която налага цензурата над влеченията и инстинктите. Ако Аз-а и Егото вземе решение или извърши действие спрямо изискванията на Ид но в противоречие с правилата на Супер Его /Super Ego/3. той е изложен на наказание чрез чувство на вина. Докато Ид и Его са супер антагонисти и техните изисквания се сблъскват в Аз-а в него изникват конфликти пораждащи непоносимостта на индивида. Личността се спасява чрез защитни механизми - изтласкване, регресия, рационализация, сублимация.
Изтласкване - неконтролирано /непроизволно преминаване на чувства, мисли и т.н. от съзнателната сфера към несъзнателното - преминавайки имат сили за мотиви на действие създават тревожност или болестни симптоми.
Регулация - връщане към по елементарни форми на поведение или мислене.
Сублимация - сексуалната енергия на либидото се разрежда в социално променливи видими форми - творчество.
Фройд - дейността на съзнанието е жизнено важна за съхраняване на личността която има собствени механизми за приспособяване към обективната реалност за решаване не само на предметни но и субективни задачи.
Фройд отъждествява личността със самосъзнанието - психологични способности.
Влияние на либидото при онтогенезата. За Фройд основните структури на личността се развиват до 5-6 години оформя се характер, поведение което се проявява във всички следващи периоди. Пет - Шест години - инфантилната сексуалност на детето са три фази: - орална, анална, фалическа - те позволяват детето да се осмисли като различно от другите но да се подготви за взаимодействие с тях. Между 6 г. и юношеската възраст е периода при който сексуалния импулс е в летално състояние.
Фройд - невротичното поведение или всички отклонения при възрастния човек са в следствие на проблеми на влечение получило забрана от детството и скрити в сферата на осъзнатото.
Фройд описва Едиповия комплекс - най тежките конфликти при детето привлечено от разнополовия родител и в същото време изпитва ненавист и страх от еднополовия родител. Фройд търсил като причина и този Едипов комплекс. Най необичайното Фройд пренася Едиповия комплекс върху устройството на обществото. Обществото се развива по законите на първобитната орда.
8. ЮНГ
Юнг споделя идеята на Фройд, дори е много активен участник в Международната психоаналитична асоциация - 1908г.
Той се запознава с психоаналитична идея използва я но е по известен с метода си за словесни асоциации - най бърза реакция от лицето с дума отговор с подадена дума стимул.
Юнг не изследва значението на думата асоциация а изследва особеностите на реакцията. Забавянето на реакциите неразбирането на думата стимул или механичното и повторение оказва се за съществуване на емоционално напрежение , представи чисто изказване е нежелателно за пациента - те са причина за невротично поведение.
Във второто десетилетие Юнг се разграничава от Фройд, защото не приема постулата за сексуалното влечение като основна сила за поведението.
Юнг в своето учение говори за аналитична психология.
Юнг - под либидо да се разбира всяка потребност т.е. в сферата на неосъзнатото са скрити не само инстинкта но и социално обусловени преживявания, които са получили санкция. Те са много разнообразни според Юнг. Затова формите не са само хистерия, невроза, неврастения а присъстват при всяко индивидуално поведение противопоставящо се на социалните норми.
Един от центровете на аналитичната психология е учението колективно несъзнателно при съществуване на човешко общество се изграждат арти типове, характерни за различните етноси и раси и съдържащи елементите на неосъзнатото а на колективното.
Въпросът според Юнг - архитиповете са организатори на поведението и човешкия опит - сънища, фантазии, творчество, тъга, халюцинации и психични разстройства.
Създава типология на характера, която и до днес се използва в психологията:
1. Интровертен - насочен към себе си, той е склонен към самосъзерцание и самоизследване и среща проблеми с другите хора;2. Екстравертен - насочен към другите и не е склонен към самосъзерцание.
9. АДЛЕР
Отхвърля сексуалността на Фройд. Негова е идеята за раждане на Неофройдизма.
Адлер отхвърля описаната от Фройд структура на личността и налага принцип за единство на личността - всички структури на личността са взаимни и единни - изследват индивида, търси информация за тези единни структури.
Адлер защитава ролята за социален фактор за развитие на личността а не на биологичния както е при Фройд.
Той нарича своята теория индивидуална психология и представя развитието на индивида като борба за неговото усъвършенстване. Човек изпитва чувство на непълноценност породено от несъвършенството на телесните органи. Индивида се стреми да преодолее това чувство или се стреми да получи надмощие над други хора или реализира творческите възможности.
Адлер има две движещи сили за психическото развитие, компенсация и свръхкомпенсация - тя е обособена ярка форма на борбата за чувството за непълноценност чиито продукт е творчеството на хората, а невротичното състояние се заражда в случаи когато индивида стремейки се да се наложи над други иска да предизвика симпатия към себе си на всяка цена.
Адлер и Фройд приемат, че човешкия характер се формира през първите пет години и тогава детето развива свои стил на поведение които предопределя и мислите и действията през следващи периоди.
Адлер казва, че индивида трябва да се разглежда винаги неговото взаимодействие с обществото но никога не достига до същността идея за социално историческа природа на личността то е само научно не е изследвана от него.
Дефинира личността като продукт на индивидуалното творчество, творчество стимулирано от чувството за непълноценност, чувство за незащитеност от враждебния свят и стремежа да се утвърди чрез превъзходство други форми т.е. индивидуалната психична противопоставяне - индивид социум.
Няма коментари:
Публикуване на коментар