Втората половина на 19 век се заражда възможността Психологията да се определи като самостоятелна наука /смятало се, че е подраздел на философията и физиологията/. Психологията се бори целия 20век за своя самостоятелност.
1. Херман Хелмхолц
Сблъсква се с психологични проблеми завършва медицина, работи като военен хирург; човек с многостранни интереси. 1847г. предлага математическата формула, изразява. закона за съхраняване на енергията. С тази формула придава на закона всеобщност, както за органичната, така и за неорганичната материя.
Определя всеки организъм като енергийна система, която може да се изследва, чрез прилагане на физико-химически методи, характерни за биологията. Така чрез нея сложните организми могат да се подлагат на експериментални програми и да се търсят относително обективни данни за техните характеристики.
ІІ половина на 19 век развива физиологията на сетивните органи /физиологията дава много на Психологията много знания за това, как протича информацията . при z 90% от информацията се получава от зрителния анализатор/.
19 век /ІІ половина/ - физиологията отчитат, че за различните видове една част от сетивните органи са водещи при адаптивно поведение, друга част играе допълваща роля.
Хелмхолц преминава от медицинска практика към физиологични изследвания и става един от най-силните физиолози за времето си.
Определя метод за измерване сетивата на нервната възбуда. Конструира апарати /физиологични и медицински/ използвани и до днес./острота на зрението с табло/
1863г. Хелмхолц издава книга “Учение за слухови усещания или физиологични основи на теорията на музиката” известна като физиологична акустика
1867г. нов труд “Физиологична оптика” Поставя основите на науката за сетивността.
В изследванията си Хелмхолц се сблъсква с проблеми които не могат да получат обяснение, само в границите на физиологията./например: че човек предварително е решил как да реагира спрямо различни дразнители/ това е необяснимо от гледна точка на физиологията и биологията. Хелмхолц създава ново понятие - подсъзнателно умозаключение.
Хелмхолц активно изследва зрителните и слуховите възприятия. При анализ на зрителните възприятия Хелмхолц определя негови характеристики, които в наше време се обозначават като задължителни свойства на зрителното възприятие - например константа на зрителното възприятието.
Хелмхолц - Определение- Приема, че усещането не може да бъде константно, защото е елементарен образ, пряко зависим от конкретния обект. Факторите от които зависи усещането са постоянно променящи се, защото пряко произтичат от околната среда. Изгражданият образ става константен единствено с помощта на подсъзнателно умозаключение, което дава възможност образа да се отдели и обобщи.”
Хелмхолц формулира относителната психология определени за възприятието но физиологичното отношение за усещането./при възприятие следва действие на някои анализатори/
Хелмхолц създава някой хипотези, говори за знакова теория на усещането; за специфична енергия на сетивата в понятие инервационни усещания. Не успява да развие хипотезите си . А само очертава тенденциите да се търси анализ и на неспециални особени фактори, проявяващи се в психологичните изследвания.
2. М. СЕЧЕНОВ - Теория за рефлекса
Дава мощен тласък за развитието на рефлексите. За първи път в книгата си “Рефлекси на главния мозък” -1863г.- дефинира рефлекса като закономерност нервна реакция, породена от въздействие външна или вътрешна среда.
Рефлекса спрямо него притежава три компонента структура:
1. сетивен орган - възпроизвеждане въздействието от външната среда2. мозъчен център - обработка на информацията3. орган за действие -мускулно влакно или група мускулни влакна
Сеченов казва, че рефлекс и психика не се противопоставят и всеки психичен акт е рефлекс.
Сеченов включва физиологично понятие рефлекс в системата на психологични понятия, като подчертава органичната роля на рефлекса за адаптивно поведение.
Идеите на Сеченов са силен удар срещу привържениците на едностранчивото тълкуване на психиката, които я отъждествяват с понятието гносеологизъм или с понятието бихевиоризъм или с вътрешни преживявания на хората - едистенциализъм.
Сетивността според Сеченов - като движение между формата на примитивна, неразчленена и сложна, разчленена и координирана.
Там където усещането не е способно към разчленяване, сетивния орган е устроен сравнително просто.
При окото и ухото има сложна сетивност породена от сложното устройство на анализатора.
Сечено приема идеята за диференциация на информацията, която постъпва чрез тях.
Той настоява сетивните органи да се делят на висши и низши, субективни и обективни/ низши-субективни, висши-обективни.
Именно обективността определя жизнения смисъл на висшите сетивни органи, сложното им устройство и координираност.
Психологичен образ
Сеченов смята, че идеята за недостъпността до външния свят по отношение на човека се обосновава на факта, че много често се сравняват външните причини с низши - неразчленени усещания. Сходно подобие може да бъде дадено, като знание за индивида само, чрез висшите разчленени усещания, които са еквивалентни на външния свят и затова са обективни. Всеки индивид трябва да се стреми в своето развитие към опознаване на външния свят, чрез висшите разчленени усещания.
Сеченов настоява да се прави категорична разлика между усещанията и пространствените виждания. На ниво усещане да се разграничава светлина от тъмнина, но когато в съдържанието на зрителното впечатление се включат видоизменения, съответства на големината и формата на светлия източник - тогава имаме пространствено виждане.
Бехтерев и Павлов - руски физиолози и се насочват към изследване на сложната структура на рефлекса и изгражда методика.
Безусловен рефлекс - /БУР/-чрез безусловния рефлекс се осъществяват жизнено важни функции на организма. БУР- консервативен рефлекс - не се променя в зависимост от средата.(например - дишането независимо в каква среда се намира не може по-дълго време да го подтискаме. БУР осигурява съществуването на организма.
Бехтерев - за изследване на условни рефлекси - разделя ги на два дразнителя - безусловен и условен - към него няма вродена реакция, съчетава се с безусловния дразнител случайно. Най-често условния дразнител е елемент от промяната на средата.
Павлов изследва светлината.
Бехтерев - изследва удара/убождане/болка - безусловен дразнител е съкращаване на мускула.
Павлов решава, че болката не дава точна картина за изследване. Той приема, че подаването на храна винаги се контролира, а отделянето на количество слюнка е постоянно. Постоянен фактор е слюнкоотделянето.
Условен дразнител е подаване на светлина. Избира го заради сложно устроения сетивен орган.
Условените рефлекси са по-мобилни, осигуряват приспособяване на организма към условията на средата, но когато тези условия изчезнат условния рефлекс се разрушава като ненужен. Условните рефлекси са изключително важни. Те са в основата на цялото многообразие на адаптивното поведение - изграждане на навици, динамичен стереотип. Динамичния стереотип - система от условни рефлекси използващи без изкл. Разход на психична енергия, индивида да се справя с повтарящите се условия на средата.
Понятие динамичен - възможност за разрушаване на тази система и изграждане на нова система от рефлекси.
ВНД - висша нервна дейност.
И Бехтерев и Павлов доразвиват учението за условните рефлекси.
Пет компонентна структура на рефлекса:
1. сетивен орган2. аферантен път3. мозъчен център4. еферантен път5. органа, чрез който се извършва ответна реакция
Павлов казва, че като се извършва ответна реакция, отново се проверява дали реакцията съответства на изискванията на средата. Когато тя не съответства - средата може да се промени (обратна връзка).
Павлов е много близко до психологичния анализ, при формирането на понятието условен рефлекс е невъзможно и стига до изработване на понятие, което да обясни двете постоянно взаимодействащи си сфери - психологията и физиологията.
1. сигналност2. подкрепа на действието
Сигналност - Павлов взаимодейства от Сеченов и го доразвива, като започва експериментални изследвания на механизма на заучаване. Според Павлов сигналността категорично се различава от дразнителя, защото освен активизиращи поведенчески характеристики, сигналността винаги има и информационна характеристика (характерен за нематериалния свят - външен тласък).
За органичния свят сигнала активира поведението, защото притежава информационна характеристика, т.е. информационни условия на средата, в която се намира индивида или за обекта, с който взаимодейства.
Само благодарение на информационната характеристика е възможна разл. на отделните условия на средата, оценката, като приемлив или неприемлив за индивида. Това разграничава изразяваното действие на специфични и психични ресурси, обуславящи поведението на индивида, в зависимост от получения сигнал.
Когато говорим за условни рефлекси, основно значение за тяхното изграждане и реализация има подкрепата чрез ф-р, от които зависи съществуването на организма.
Според Павлов чрез подкрепа един дразнител добива сигнално значение за организма, друг не.
Самото заучаване е точно затвърждаване на оценката за един сигнал като вреден, друг като полезен. Експеримента може да контролира адаптивното поведение като подбира дразнителите като ги превръща в сигнали.
Павлов се доближава чрез сигнал до психичен образ като основна категория.
Не всеки сигнал е образ, но всеки образ е сигнал, защото носи информационна характеристика.
Условен дразнител придобива сигнална форма чрез съчетание с безусловния дразнител.
Създаденият от Павлов експериментален модел за изследване на условния рефлекс налага известни ограничения върху изследване на цялостното поведение, защото Павлов налага като основни единици на поведението и представлява цялостно поведение като п-с на изграждане и развитие на подхода условен рефлекс.Така от неговия анализ се изключват основополагащи категории в психологията като потребност, мотив и цел.
3. ВИЛХЕЛМ ВУНД
Вунд определя предмета, задачите, основните методи на изследване;
1. Формулира категориалния апарат на Психологията2. инстуционална защита на Психологията като самостоятелна наука3. Преподавателска дейност
Вунд развива школа, която обучава всички силни имена от началото на 20век./Фройд/
Вунд е Роден в Манхайм, в семейство на пастор. Следва медицина в Тюбинген, после в Хайделберг. Отказва се от лекарска практика. Заминава за Берлин при Йохан Мюлер - прави експериментални изследвания.През 1856г. в Хайд защитава докторска дисертация - става преподавател по физиология; става асистент на Хелмхолц - води практикуми.
Вунд и Хелмхолц работят дълго но никога не се сближават, защото научните им възгледи са крайно противоположни.
Вунд се увлича от идеалистическа философия.
Вунд в изследванията си открива влиянието на специфични фактори и започва да преобладава интерес към психологията.
През 1858г. издава книгата “Учение за мускулни движения”. В периода 1858/62г. - втора книга “Материя към теорията за сетивните възприятия”. В книгите му присъстват модерните теми за физиологичното дразнение и усещане.
През 1862г. прави курс лекции в Хайделберг “Психологията от гледна точка на естествознанието.
Опитва се да заяви близост между двете области.
През 1863г. издава най-известната си книга “Лекции за душата на човека и животните”. В нея Вунд наблюдава своята психологична програма, като говори за двата вида Психология - експериментална и културно-историческа.
Развива експерименталната психология от една страна, от друга натрупва материали за народопсихологията на немския народ.
1873/74г. издава книгата “Основи на физиологичната психология” - основополагаща за развитието на експерименталната психология дълги години.
1875г. - става професор по философия в Лайпциг. Организира в Лайпциг лаборатория по психология - първа в света такава лаборатория по експериментална психология /1879г./ - скоро лабораторията става институт, към който се насочват всички млади хора, който се интересуват от експериментални изследвания на психичното. Създава се изключително мощна школа по Психология;/ученици на Вунд са Фроид, Кетел, Джеймс, Лазурски, има и българи проф. Шишманов, д-р Кръстев - написва първия учебник по Психология в България; проф. Петър Койков - създава първата лаборатория по Психология на Балканите.
Вунд вижда необходимост от печатен орган, който да публикува научните доклади и Психологията да получи публичност пред цялата научна област. През 1881г. създава списание “Философски изследвания” а по-късно го преименува “Психологични изследвания” - първото Психологично списание. Там се публикуват предимно трудове на сътрудниците му и негови собствени - той е бил много продуктивен.
Увлича се от научни изследвания.
Изследванията на школата на Вунд се групират около няколко направления:
1. Анализ, изследвания на усещанията и възприятията2. Психофизика3. Изучаване времето на реакция
По-късно включва още направления.
4. Асоциациите5. Чувствата
Основен метод - интроспекцията /самонаблюдение/ - въпреки, че е обективист смята, че тези особени фактори не могат да се изследват само чрез методики на физиологията и биологията. За самонаблюдението е необходимо специално обучение; тренировка.
Детерминиране на предмета
Вунд казва, че човек се свързва с околния свят, като изгражда сетивната мозайка и тя е материята, от която се изгражда съзнанието. Съзнанието е принципно различно от всичко външно и материално и следователно психичното се детерминира само по своята същност (психичното се детерминира от психичното).
Предмет на Психологията - Уникален предмет: Непосредствен опит на човека, възможен за изучаване чрез интроспекция.
Има три групи явления, които трябва да са предмет на изследване:
1. Психологични процеси2. Психологични преживявания3. Психологични черти на личността
Психологичните процеси - включват усещане, възприятие, воля, памет, мислене, въображение
Психологични преживявания - афекти, емоции, чувства
Психологични черти на личността - потребности, нужди, интереси, способности, характер темперамент
Вунд навсякъде подчертава, че за да се развият трите явления огромна роля има волята (тя е причината за протичане на някои психологични процеси) обвиняват - го във волунтаризъм.
Вунт формулира три принципа
1. Принцип за Закономерности в психологията - привържениците на атомиското схващане за психологията - цялото се изгражда от елементи и свойства на цялото могат да се изведат чрез анализ на свойствата на елементите. Винаги елементите се намират в закономерност.2. Принцип за Психологично взаимодействие - психологичните единици образуват структурата на психологията - винаги са във взаимодействие и образуват по-сложни явления.3. Принцип за хетерогенния характер на волята - волята се разглежда не като самостоятелен процес, а като задължително съставна във всички процеси. (затова критикуват Вунд)
Вунд защитава правото на Психологията да е самостоятелна наука в битка с физиологията и философията.
Вунд е ярка личност, води изключителна борба за изграждане на институцията - разчупва границите в консервативна Германия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар