1. НЕОБИХЕЙВИОРИЗЪМ
А. Операционализъм - възниква в края на 20-те години на 20 век.
Възниква методологическа криза в психологията, изразяваща се в неголямата точност на отчитането в понятията и научния анализ се затруднява. Учените се насочват в търсена на критерии за точна дефиниция на понятията. Дори издигат посолата, ако едно понятие не може да бъде точно дефинирано от научната система то отпада.
Операционалистите представят научни понятия чрез експериметални операции, с които учените изследват даден обект
Идеята е на физика Бричман - понятието е синоним на система от операции посредством от които е установено. Този постолат е приемлив за повечето бихейвиористи които изпитват трудности при дефиниране на формулата символ реакция /SR/. Отъждествяването на понятието изключва неговото съдържание характеристиките на обективната действителност.
Понятието от обобщено отражение на различни страни на обективната действителност се превръща в отражение на операциите /действията на учения.
Стивънс формулира няколко категорични правила - задължителни за всяка научна система:
1. Всички твърдения за дадено явление, Стивънс ги нарича имперични предложения - се свеждат до прости термини в отношението между които трябва да се постигне съгласие;2. Опита на отделната личност, винаги се изключва;3. Изучава се някакъв обект а не самия експериментатор;4. Експериментатора може да изследва процеси и явления протичащи в него самия но да ги разглежда като протичащи в друга личност;5. Приемливи са само такива съждения, чиято истинност или неистинност при нужда може да се провери конкретната ситуация;6. Основна операция при изграждане на понятието е разграничаването - Разграничаването на тези операции е характерно само за тези операции;7. Формалните и имперични предложения (съждения) които се изграждат - да се формират максимално точно и ясно, трябва да се изключи всякаква двусмислица;
Стивънс казва, че не е нова школа, а възможен път за постигане на точност при създаване на апарат на науката.
Операционализма придобива популярност, защото е създаден с надеждата на част от психолозите по онова време - да преодолеят методологически проблеми.
Б. Направление КОГНИТИВЕН БИХЕЙВИОРИЗЪМ.
Основен автор Едуард Толман - работи в Бъркли, проф.по Психология - сравнителна психология и психология на обучението. Интересува се от формулата SR, според него тя е недостатъчна и трябва да се разшири. Той възприема формулата SOR. Насочва се към изследване на процесите породени от организма, - породени от стимула и предопределящи определен тип реакция. Трябва да има определени показатели които съществуват при стимула и реакцията при външно наблюдение.
Толман и неговите ученици подържат идеята, че както поведението на животните и човека не може да се изключи понятието цел, и самия индивид е не само реактивен а действа винаги в зависимост от поставената цел.
1932 г. Толман издава книгата “Целенасоченото поведение при хората и животните”, и там излага своите основни идеи.
За Бихейвиористите понятието цел е една от основните пречки и от там те дават обяснение на поведението но избягват уточняването на това понятие.
В психологията понятието цел се свързва с психичен образ и мотив, а не дразнител и нужда на организма.
Толман въвежда и тези две категории като не престава да твърди, че психологията като наука трябва да ограничи изследванията в границите на обективно наблюдаване.
В своята теория Толман нарича Молярен бихейвиоризъм - избира този термин за да се противопостави на традиционния Бихейвиоризъм, защото разглежда поведението като съвкупност от изолирани движещи актове. За Толман поведението е винаги цялостен процес. Въвежда понятието междинна променлива - са съвкупност от познавателни и подбудителни фактори действащи между непосредствените стимули (вътрешни, външни) и ответната реакция.
От характера на дразнителя Толман определя две групи променливи:
1. потребност - от храна, продължаване на рода, безопасност;2. познавателна - психологични процеси, изработване на умения.
През 1951г. той говори за три групи променливи:
1. Потребностна система;2. Система от ценностни мотиви т.е. предпочитание на едни обекти пред други;3. Бихейвиорално поле - ситуация в която се извършва действието.
Той има в предвид не толкова физичните процеси на организма, колкото спецификата на човешкото съзнание. Толман казва, че когато индивида усвоява обекти от реалността той изработва нагласи т.е. някаква готовност за съотнасяне на средствата с целта още преди да е извършено самото действие. Чрез тези нагласи се разкрива ролята на междинните полета.
Той прави експерименти с мишки като усложнява проблемната кутия на Торндайк. Мишката да открие правилния изход на лабиринт, животните действат с множество хаотични безполезни действия. Но когато открият правилния път числото на хаотичните движения, рязко спада, мишката относително бързо стига до правилните действия.
Толман говори за лабиринтни навици на животните, те зависят от междинните променливи - потребност, среда, ценностни мотиви.
Толман ревизира два закона за упражнението и ефекта. За него истински смисъл от упражнението е изграждането на опознавателна структура /карта/, мишката пусната в лабиринта научава пътя към храната благодарение на опознавателната карта на бихейвиоричното поле. Устремено към целта животното различава сигналите от средата и свързва с тях своите очаквания. Ако очакванията не се потвърдят то променя поведението. Познавателната карта потвърждава очакванията на животното.
Толман въвежда термина латентно заучаване /скрито невъзможно за външно наблюдение/ - латентното заучаване свидетелства, че закона за ефекта не е универсален. Заучаване, може да съществува и в случай когато няма подкрепа. Животното заучава самата ситуация като възможност за действие, така в него се изграждат познавателни структури и с поведението на животното се постига максимален ефект в действието му.
Толман въвежда понятието междина променлива - но не обяснява причината за различното поведение. В теорията на Толман - действието не се свързва в нужния анализ с психични образи, с мотиви който го поражда. Толман нарича своите идеи Когнитивен бихейвиоризъм.
В. Направление ХИПОТЕТИКО - ДЕДОКТИВЕН БИХЕЙВИОРИЗЪМ
Методологическа криза в психологията - Кларк Леонард Хъл силно впечатлен от учението на Павлов за разлика от Толман който се насочва експериментално да изучи поведението, Хъл се стреми към висока формализация на понятията - максимална точност при изграждане на научните понятия.
Хъл тръгва от това, че психологичната наука трябва да формира общи закони а коя да е форма на поведение е само частен случай на тези закони и за това към методологията на психологичната идея за научните понятия. Идеята на Толман за междините променливи и хипотативно-дедуктивния метод в точните науки.
Хъл казва, че междините променливи трябва максимално да се определят дори и количествено. Съответно психологията трябва да се базира на няколко постулата и теории валидни за всички частни случаи и научно обяснение на тези частни случаи. По влияние на операционализма Хъл приема, че твърденията отнасящи се до частните случаи ако не се повтарят, чрез експериментална проверка., трябва да се преодолеят. Хъл не отрича психичните фактори но търси техните еквиваленти достъпни за ефективен контрол. Той въвежда силата на навика той дефинира като функция на количеството опити за извършване на реакцията. Въвежда и потребността - дефинира като величина произтичаща от депривация /лишаване от вода храна/, въвежда и подкрепата.
Хъл признава, че междините променливи са недостъпни за но чрез експериментите могат да се установят с доста висока точност. При Хъл основната детерминанта на поведението е реакцията на поведението. При възникване на потребност /храна почивка/ поведението се енергизира, потребността получава своето задоволяване чрез действието на външни стимули подкрепящи външните реакции.
Според Хъл потенциал на реакцията - чрез него се опитва да включи категорията мотив в своите възгледи.
Значение има и подкрепата и Хъл определя две нива - първични и вторична подкрепа. Потребността винаги е свързана с дразнителя но намаляване на стимула на дразнителя може да се постигне не само чрез действия а чрез а и от вторичната подкрепа т.е. чрез пренасочване на индивида към друго действие.
Хъл казва, че чрез такава вторична подкрепа могат да се гарантират нови навици по точно по адаптивно поведение. Идеята за потребности които са причина за поведение могат да променят и видоизменят.
Има разлика между бихейвиоризма и целенасочеността на поведението.
Целеполагане - осмисляне на потребности и определяне на целта. За Толман е основен термин. Хъл познава значимостта на целта, но той казва, че проблема на целенасоченото поведение трябва задължително да е понятия - регулация на поведението, очакването и подбор на очакванията и намеренията.
Стремейки се да дефинира с максимална точност понятието цел. Хъл започва да изисква всеки обект изследван от психолозите да се разглежда като робот или жива машина. За него живата машина притежава своята целесъобразност. Единствено живата машина е способна да променя поведението си в средата. Тя притежава потребности но прави подбор на потребностите винаги целесъобразни със съобразността. Хъл изключва мотивираща емоционална сфера, предпочитания, интереси върху формата на поведение.Стремейки се да обясни целта каква огромна роля има той се отдалечават същностните човешки характеристики.
През 1952г. Хъл публикува книга “Система на поведението” освен своите схващания се обявява против Бихейвиориския атомизъм. За него поведението винаги е взаимодействие на променливи йерархия на мотиви.
Г. Оперантен бихейвиоризъм – Б. Ф. Скинър
Скинър създава своя концепция за оперантна обоснованост под влияние на Павловското учение, но само познаването на физиологията е недостатъчно за разкриване на поведението.
Скинър дава типа условни рефлекси:
1. Традиционните Павловски рефлекси - реакцията възниква в следствие на дразнител (безусловен условен) Скинър ги нарича тип S;2. Поведението на животното в проблемната кутия - Скинър рефлектира тип R - свързва се с характера на реакцията а не с характера на символа. Подкрепата с храна идва след като реакцията е осъществена. Поведението на животното в проблемната кутия се нарича оперативно поведение - и в своите идеи Скинър подчертава съществени различия в динамиката на реакциите при рефлекса от двата типа условни рефлекси. При традиционните Павловски рефлекси угасването на рефлекса зависи от чистотата която съчетава условен и безусловен дразнител.
При рефлекс от типа R при липса на подкрепа действието на условния рефлекс не се разрушава, при даване на частична подкрепа действието се усилва.
Скинър се опитва да отчете ролята на непълната подкрепа или функцията на дразнителя като, условие за извършване на правилно приспособяване. Скинър казва, че формулата SR е елементарна. В същото време обвинява Хъл, че научните виждания се опитват да спасят основната бихейвиоризка парадигма. Ограничаването на формулата SR е според Скинър в това, че не отчита влиянието на резултатите върху бъдещото поведение, реакцията се разглежда само като следствие от стимула а не като детерминанта предизвикваща промени развитие в организма.
Според Скинър научната формула задължително трябва да включва три фактора:
1. Събитието което е повод за извършване на реакцията;2. Самата реакция - същност и структура;3. Подкрепящите я последствия /явления.
Взаимодействията между третата формула са много сложни.
Набелязването на факторите Скинър поставя началото на прехода от линейната представа за поведение към представата за поведение отчитащо обратната връзка при обратните форми на реакцията. Той разглежда подкрепата - осъществява подбора на правилните поведенчески актове - действия и движения.
Критикува Клондайк - за единицата за изследване на поведението трябва да бъде оперантна реакция която се затвърждава с подкрепа на храна или частична подкрепа на храна.
Скинър смята, че поведението може да стане обект на управление, следователно поведението може да се програмира. Иска да защити в учението да се използват компютри.
Със своите идеи Скинър защитава тезата на биохейвиоризма за поведението при всички еволюционни видове. Критикува бихейвиоризма.
Опитва се да наложи програмно обучение като образователна практика. Но грешката е ,че същността на обучението е еднаква към животни и човека.
Д. СОЦИОБИХЕЙВИОРИЗЪМ /социален/
Джордж Мийд - Чикагския университет. В своята теория се опитва да отчете своеобразната причинност на човешкото поведение.
Мийд търпи влияние на прагматизма - характерни за първата половина на 20век. Прагматизма разглежда човека като индивид, чиито интелект има единствена цел за по добро приспособяване към средата, така се постига по успешно съществуване. Вътрешния психичен свят на отделния човек не представлява интерес към другите, то акцента се поставя върху външните видими действия или телесни реакции.
Мийд твърди, че психичната сфера, трябва да се анализира чрез термини - наблюдавани активното поведение.
Има близост с Бихейвиоризма но го критикува в посока подчертаване силата индивидуалност антиметализъм - отрицание на реалната значимост на психологичните процеси.
Мийд говори за изначално социалния характер на човешките действия. Ние се опитваме да обясним поведението на индивида чрез термини изразяващи организирано поведение на социалната група. Социалния акт е необясним ако се представи като SR. Той включва винаги отношението индивид заобикалящите го други, и казва, че изходна единица за изследване трябва да се приеме груповото действие, чието съждение е различно от реакциите породени от стимоли. Груповото действие включва комуникацията, като му позволява да се превърне в значим жест /символ - когато индивида отправя някакво изразително движение към другите да предизвика в някаква желана реакция, той в същото време предизвиква и в себе си такава реакция но в скрита форма.
Елементарни форми на комуникация има при животните. Но при човека телесния акт получава обобщение, чрез понятието за него и е възможно да се превърне в значим жест.
Интеракция - предизвиква промяна.
Мийд - съдържанието на жеста определя типа реакция но да се предвиди поведението на адресанта отправящия жеста трябва да се постави в позицията на получателя. В същото време индивида отчита възприемането на жеста от адресанта. Следователно той се приема като обект на социалното въздействие и като субект осъществяващ връзка.
Мийд казва, че в общуването с другите се развива не само абстрактно логическо мислене но и способността да осмисляме себе си като различни от другите притежаващи индивидуалност. Следователно Азът е продукт на социалния опит на човека. Този социален опит се развива от детството чрез ролеви игри - детето играейки като че ли се раздвоява - от една страна изпълнява ролята на възрастен, а от друг страна запазва своята индивидуалност. В тези игри изпълнявайки ролята на възрастен, детето се запознава с културно етнически опознавателни модели характерни към групата в която принадлежи (ценности, морал, поведение) - валидни за тази група. Детето усвоява обобщените социални нагласи влияещи върху групата.
Мийд нарича обобщение друг - социума въздейства върху индивида под формата на социален прогрес.външен по отношение на индивида - детерминира психологичното съзнание.
Мийд твърди, че няма нищо от вътрешния свят на човека като генетично заложено. Съзнанието се заражда в груповото действие. Индивидуалното съзнание е личностно.
Мийд казва, че основната способност която различава човек от всички видове е рефлекса - осъзнаването от себе си като различен от другите. Всеки индивид се приема като обект на въздействия от социума /отделния друг/. Съзнанието трябва да се анализира, чрез понятието ролево поведение, групово действие, символ на комуникация, обобщен друг.
Мийд търси разкриване на социалната детерминанта в поведението на отделния човек. Свежда социалното общуване с много сложен процес до елементарната форма на общуване в която присъстват само практическите действия на участниците. Действието на културните модели, културните ритуали, исторически модели – културно-историческа характеристика.
2. ТЕОРИЯ ЗА ПСИХИЧНОТО ПОЛЕ НА КУРТ ЛЕВИН
Курт Левин -Започва научна дейност в Берлинския университет - Напуска Германия през 1933г.и работи в Америка.
Като по заинтересован от нетрадиционната физика интелектуалните прояви във физиката през 30-те години.
Науката Психология трябва по - нов начин да интерпретира изследваните явления като не използва категорията обект а отношения.
Динамично поле - където елементите взаимодействат с други, и свойствата на цялото не могат да се извеждат от свойствата на елементите.
Левин въвежда понятието динамично равновесие на полето - възникване на напрежение или изменение на един или няколко елемента, чрез отношението на всички елементи напрежението завладява цялата структура, настават промени в отношенията между елементите.
Левин, чрез идеята за динамичното поле се доближава с гещалтистите, но за разлика от тях той изследва категорията мотив а не образ. Левин приема, че мотивите са различни части от жизненото пространство, различно пространство от него, които се намират в някакво отношение изпитващия потребност индивид.Един обект става мотив единствено от потребностното отношение на индивида и за него динамичното поле е несъзнателно, а поведението. Поведението има съобразна дитерминация - възникващо напрежение в отделни части на поле, породено от индивида взаимодействието мотив среда поражда локомоции - всякакви изменения на субекта насочени към избягване на напрежението и постигане на равновесие.
През 1944г. Левин става ръководител на центъра за изучаване на груповото поведение - по късно се нарича център за изучаване на груповата динамика.
Левин се насочва към изследване на човешките обединения, като търси елементите на общата структура на тези обединения. Ако групата е по голяма тя има лидер и има подгрупа на позитивните членове които харесват лидера и неговите норми на поведение и участието в груповия живот е престижно. Групата на негативистите е по малка - променящ се състав по близка до аутсайдера - позволяват си да изказват критика към определени норми и правила, но те харесват груповия живот и искат да участват в него. Аутсайдера - силна личност стремяща се към автономно поведение избира негативизма като външно поведение, което се нуждае от публичност. Левин дефинира групата като динамично цяло като система чиито елементи се сплотяват под въздействието на различни причини, когато причините са външни наложени те са формална група. Когато причината се изразява чрез лични предпочитания имаме неформална група. Съответно същността на групата винаги се изразява не чрез сходство или различие на участниците в нея а между взаимодействието в тях.
Ако възникне напрежение върху всички елементи пораждат се локомоции.
Степента на взаимозависимост между участниците в групата от обвързаност до компактно единство. Когато има необвързаност няма социална група а инцидентно множество.
Неговите експерименти са насочени към изучаване ролята на лидера като организатор на групата, изучаване на психологичния климат. Левин се насочва към обозначаване на характеристиките в колектива.
Мотивите са обекти от жизненото пространство които имат отношение към субекта. Самите елементи към средата стават мотиви на индивида към тях.
Левин обозначава с познатото динамично поле - поведенческата сфера.
Кое го отличава от другите психолози - за него енергията на мотива не е затворена в границите на организма а в границите на системата среда - индивида и неговото обкръжение са неразривно цяло. Левин не приема, че мотивацията е биологически определена константа т.е. не зависи пряко от наследствеността, мотивационно напрежение може да се създаде както от самия индивид така и от други хора. Мотивацията получава чисто психологически статус а е различна от биологическите потребности.
Левин създава нови методики за изучаване на мотивации - “Изследване нивото на претенциите” - отчитаща пряката зависимост от трудността на задачата станала цел към която се стремим. Нивото на претенциите се определя от изследваното лице което взема решението, дали като разреши една задача да премине към нова с по голяма трудност. Динамиката на претенциите пряко зависи от субективната оценка на успеха и неуспеха. В зависимост от това се определят изводите на субекта.
Левин търси изследване на субективната оценка за възможностите за развитие като мотив за поведение, освен това при експерименти се изследват психологични феномени. - вземане на решение, поведение в конфликтна ситуация, субективна реакция, успех, неуспех. Левин отчита ролята на социалния фактор, тази роля за психологичното поле му помага да развие възгледите си за група динамика.
Левин решава да направи графично представяне на различните изследвани от него психологични феномени, смятайки да им предаде обобщена форма и използва геометрията, затова ги изразява не чрез езикови форми а чрез геометрични категории. Избира топографията а тя е раздел от геометрията - преобразува пространството. Психичното пространство се преобразува чрез графични символи, като разделено на райони притежаващи граници изменяеми и неизменяеми граници и пространство където формите на изграждащите елементи динамично се изменят, така представя социалното пространство чрез топографията - ходологично пространство - вектори на участници към пространството. За Левин е да се изрази причино-следствената връзка в социалното пространство.
Най известни произведения 1935г. “Динамична теория на личността” “Принципи на топологичната психология” 1936г. А в периода 1938/46г. Много публикации свързани с изследване на социалната група, и възможностите корекции в обществено неприемливи правила в груповия живот.
3. ЖАН ПИАЖЕ - ТЕОРИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ИНТЕЛЕКТА
Пиаже е Швейцарски психолог който основава Женевската школа - “Генетична психология”.
За Пиаже - към изследване на мисленето на детето неговата научна дейност съдържа два етапа:
1. В границите на 20-те години на 20 век, разглежда традиционно мисленето като съзерцателен процес, чиито обособености се разкриват непосредствено в речта;2. В средата на 30-те години на 20 век Пиаже създава своята операционална теория за интелекта - връзката мислене реч се представя като етап от развитието на интелекта а самия интелект и развитието са обособени от развитието - индивид среда.
Пиаже създава изследователска програма обективния метод - наблюдават се действията на детето - търсят се психичните явления които са причини за тях.
Основно понятие - единствено между психични и двигателно изпълнителски компоненти. Стремежът на тогавашната психология да преодолее разкъсването на съзнанието и поведението при Пиаже се проявява в изследователската програма при изграждане на задачи.
За Пиаже действията на детето са детерминирани от околната среда, с нея детето е в постоянна взаимозависимост - детето и постоянната действителност са две в много отношения родствени противопоставящи се прист.(?) отнасящи се стани към взаимодействието. Детето носи характеристиките от обкръжаващия го свят, но от самото раждане то притежава автономност. За Пиаже детето е устойчива система от вътрешни условия и не просто отговаря на външните въздействия а ги възприема и пречупва през своя свят. Вътрешната структура на детето притежава характерна саморегулация тъй като е автономна проявява изисквания към околния свят. Заобикалящия детето свят винаги се оценява от него като враждебен, съпротивлението се изразява чрез усложняване на дейността - възникване на препятствия от пътя към целта. С възрастта развитието на детето се изразява в усложняване на дейността и преодоляване на все по силното съпротивление на външния свят. Възрастния човек изработва съпротивителни умения за справяне със социалната среда, а детето не - затова то възприема околната среда като нещо чуждо съществуващо независимо от него. И постепенно в своите изследвания Пиаже поставя освен мисленето на детето и въздействието на заобикалящия свят.
Пиаже включва интелектуалните процеси като част от взаимодействието индивид среда и смята, че интелектуалната дейност е своеобразен начин за включване на околния свят в структурата на индивида. Външния свят става опознавателен за индивида а дейността извършвана от него е условие чрез което добиване на това значение.
Според Пиаже основните категории които използва интелекта да се адаптира към външния свят - пространство и време, причина и следствие, класификация и т.н. съответстват на определени аспекти от определена действителност. За да се опознае един обект динамично да се възпроизведе.
Парадокс в теорията на Пиаже - асоциацията я използва традиционния разбира между връзката образ и идея, в тази връзка участниците не се променят - възникването на един образ възниква и друг.
Пиаже открива, че дори задачи съставени от безмислени срички изследваното лице търси връзка между сричките /асоциация/. Пиаже казва, че асоциацията често се представя като процес които протича в интелектуален план т.е. не е резултат от конкретна дейност и всъщност асоциацията е включване на нови елементи в психиката на индивида и тя не може да се изгражда чрез съзерцание а чрез активните действия на индивида. Асоциацията се придобива само с усилията и опита на самия субект. Пиаже използва понятието асимилация обозначава преработката на утвърдили се схеми на практична дейност мисловна сфера.
Акомодация - преустройство на начините на действие които индивида използва да се приспособи към средата.
Пиаже използва уравновесяване - общия закон за равновесие на живите системи осигуряващи тяхното съществуване. Състоянието на равновесие е различно от състоянието на покой защото равновесието е динамично и то предполага активност на индивида.
Адаптация - самия интелект - за него адаптацията е интелект - адаптацията се осъществява тогава когато организма се променя от въздействие на външни условия и това преобразуване предполага развитие а за него интелект и развитие са абсолютно свързани понятия.
Състояние на равновесие винаги се постига чрез усилия на индивида. Според Пиаже равновесието е равно на дейност.
Този постолат се свързва с биологичната теория за химиостазата - всички живи организми до човека се стремят към такова уравновесение, но интелектуалното развитие при човека по скоро предполага разрушаване на равновесието като елемент на развитието.
Пиаже приема, че понятието равновесие е недостатъчно при анализа на интелектуалното поведение. Пиаже използва генетичен подход при изучаване на интелекта, като се стреми да разкрие закономерността при формите на интелектуалните структури, назовал го е структурен генетичен подход.
Интелекта на високите нива св. развитие за него е специфична структура от взаимосвойствата и мисловни операции. Тези системи се подчиняват на определени закони. За да се изучи интелекта, трябва да се разкрият законите действащи при различни интелектуални структури.
Пиаже разглежда развитието на интелекта като развитие на познавателните структури. Познавателното преобразуване на тези структури пряко зависи от взаимодействието организъм среда следователно пряко зависи от възрастовото израстване.
Пиаже дефинира четири стадия в развитието на интелекта:
1. От раждането до година и половина – до речеви интелект (сензомоторен, практически интелект);
2. От 2 години до 7-8 години - детето все още не може да работи с категориите като форма, пространство, перспектива и т.н. не може да работи с абстрактни понятия. Невъзможно да отчита промените в количественото, логическите връзки, усложнени взаимоотношения със заобикалящите ги хора;
3. Стадии на конкретните операции /8 - 12г./ - конкретни интелектуални операции - категория пространство, време, перспектива, работи се с логически операции, детето е подготвено да работи с понятия, не с абсолютна абстрактност, но ги използва в конкретни операции;
4. Стадии на формално логическите операции, след 12 години - рефлексивен интелект. Човек осмисля своите отношения (себе си като индивид) като взаимодействие с други и средата. Използване на формално логичните операции е характеристика на човека интелект. Приема се, че истинското развитие на човека започва от този период.
Всеки стадий задължително се заражда в преход - е условие за следващия. Интелектуалното развитие върви успоредно с възрастовото, там всички стадии са взаимосвързани не може да се прескочи стадий.
Пиаже говори за три типа човешки интелект:
1. Практически - се проявява на нива първи стадии. При преминаване в следващия стадии, този тип остава да действа, но вече като подструктура, подчинява се на законите на по-сложно организиран вид мислене. Като накрая се достигне до формално логичното мислене.;2. Операционален;3. Репрезентативно мислене.
При възрастния човек всеки стадии от интелектуалното развитие съответства на определено ниво от йерархията на поведение.
Учението на Пиаже е крайно интересно със свойствата на интелекта с приспособителното (адаптирано) поведение. Но единствено адаптивното поведение не може да обясни сложната структура на интелектуалните процеси. Защото той е свойство и с творчество, с преустройство на средата и т.н.
4. НЕОФРОЙДИЗЪМ
Карен Хорни и Ерих Форм - и двамата започват работа в Германия.
Хорни през 20-те год. е практикуващ психоаналитик в Берлин. Интересува се от Марксистката теория но не я споделя.
В началото на 30-те години група европейски психоаналитици и Хорни заминават за Америка - работят като практикуващи лекари в своята практика отчитат нова симптоматика в невротичното поведение - страх от реалността, отхвърляне позициите на възрастния и мисли за самоубийство.
Немските психоаналитици публично изказват мнение, че причините за невротизма се обяснява с инфантилната сексуалност в детството. За Германия налагане на Фашизма за Американците - икономическата криза.
Карен Хорни - причините за невротизма се коренят в социалния а не в биологичния - гради критика в учението на Фройд и развива този постолат - за да се анализира неврозата се изследва социалното обкръжение на пациента. Именно това обкръжение изгражда поведение определяно като невротично.
За Хорни един тип поведение може да е нормално в един тип култури а в друг като болестно състояние.
Развива се по късно в етнопсихологията.
Хорни описва поведението на невротика - ригидност на реакциите - неумение бързо да се приспособява към новите условия, за невротика е характерно разрив между потенциални възможности и реални постижения. Причини за това не е Едиповия комплекс а тревожността, се заражда от детска възраст когато детето се оценява (себе си) като изолирано безпомощно по отношение на враждебен заобикалящ свят. Ако детето не усеща подкрепата на родителите тревожността се задълбочава и става невротично състояние при възрастния. То може да се елиминира само от родителите като видимо изказват подкрепата към детето изказвало любов. Активна защита чрез положително поведение.
Хорни - индигизиращите сили на поведението не са сексуалните импулси а потребността от лична безопасност и стремеж от освобождаване от страха.
Хорни казва, че описаните от Фройд сексуални отклонения са следствия от неврозата а не от причините за нея.
Хорни написва няколко книги - развива своите идеи за невротика. През 1937г. публикува “Невротичната личност на нашето време”, 1945г.- “Нашите конфликти”, 1950г. - “Неврозите и развитието на човека”.
Постепенно излага теорията на социалния фактор причина за невротичното поведение - няколко типа поведение - стремеж за защита във възникналото в индивида силно напрежение:
1. Поведение насочено към хората - изгражда крайно услужливата личност стремяща се да получи любовта на другите или да отговори на изискванията на другите - подтиска се индивидуалността. За Хорни изказва на околните са разнообразни и не може да се угоди на всички - тревожността се поражда от стремежа да се изпълнят всички разнообразни задачи;2. Поведение насочено към себе си (отдалечаване от хората) - Стремеж от отдалечаване от социалната общност - самотна личност. За Хорни човек избира такова поведение страхувайки се от санкция от другите;3. Поведение насочено против хората - предполагащ краен стремеж към престиж и власт - основните ценности са готови да ги постигнат на всяка цена.
За Хорни всяко едно поведение от описаните не е адекватно, социалната среда засилва тревожността и поражда все нови и нови вътрешни конфликти и така невротика поставя себе си в омагьосан кръг - избира тип поведение и в същото време поведението засилва напрежението. Търсейки спасение невротика се насочва към себе си - Хорни го нарича идеализиране АЗ.
Хорни казва, че изграждане на идеализирано АЗ дава успокоение на невротика за кратко време - маскира напрежението но социума са готови да се борят с представата за себе си.
Хорни - причините за неврозите се намират във взаимоотношенията с другите хора а не в някакви генетично заложени конструкции. Следователно прогнозата за лечение на невротика е по реалистична от тази която дава Фройд.
Хорни сама определя себе си като Неофройдист по няколко причини:
1. Приема постулата на Фройд за индивида живеещ спрямо него враждебен свят. Детето което е безпомощно без подкрепата на родителите спрямо света и затова живее в страх от света;2. Хорни приема идеята за неосъзнатите мотиви за поведение.
Хорни признава теорията за защитни механизми на личността, развива я в нормалното поведение, човек развива тези механизми.
Близостта на Хорни с Фройд е в психоаналитичните процедури които използва в практиката си.
Критика към Хорни - представя сложното социално взаимодействие само междуличностното общуване - това е опростяване към социума.
ЕРИХ ФРОМ - през 1933 г. емигрира от Германия в Америка. В германия практикува като психоаналитик. В Америка постъпва в Чикагския университет и развива силна школа.
Фром казва, че биологичните потребности са общи за всички живи същества но това което разграничава човека от животните и разликите между самите хора са социалните потребности - drive.
Ерих Фром - най прекрасните и безобразни човешки склонности или характеристики на човешката природа са социален процес изграждащ човешкия индивид.
Ерих Фром - характерна за живота на човека е дихотомия на съществуването /ексзиална/ - притежава много потенциални възможности но не е в състояние да ги реализира в границите на човешкия живот. Човек е винаги част от обществото но никога не може да постигне пълна хармония с него защото е отделна индивидуалност - анализ личността да се отчита тези противоречия.
Ерих Фром разглежда всеки исторически период в развитието на човечеството - в първобитното общество човек се защитава с групата с клана защитава се чрез изграждане на магически ритуали, митове. Периода на средновековието - солидарност на индивида с обществото даже и на социална безопасност - всеки индивид знае точно своето място в социалната система и не изпитва самота не се усеща отхвърлен от другите. Малко екстравагантно Ерих Фром обявява ренесанса реформацията - период разрушаващ стабилността на средновековието - човек придобива лична свобода но загубва социалната безопасност, силно се засилва зависимостта му от другите. И индивида разработва защитни механизми на бягство от свободата:
1. Садизма - стремеж към получаване на неограничена власт над другите без подбор на средствата;2. Мазохизма - бягство от свободата чрез подчиняване на другите, отричане на своята същност;3. Деструктивизъм - разрушавам света за да не разруши света мен;4. Конформизъм - стремеж към пълно съгласие със социалните норми (безопасност - група норми и правила).
Той представя индивидуалното развитие не като притежаващо социално-историческа характеристика а като продукт на насочване към агресия подчинение.
Ерих Фром разглежда личността - нито един от нейните компоненти не е вроден, всичките компоненти са следствие от включване на индивида в социалната среда. Личността може да се гради от желанията изискванията на определени социални групи.
Ерих Фром - мотивацията на поведението винаги е скрита неосъзната от индивида - личен контрол върху нея не може да се постигне.
Идея - изграждане на ново общество на творчески развиващи се личности които винаги да спазват социалната и лична безопасност.
5. ХУМАНИТИЧНА ПСИХОЛОГИЯ
Ексистенциалната философия се развива между двете световни войни, характерни с интелектуална криза - хората не виждат прогрес /развитие на обществото - изказват недоверие към силата на човешкия разум. Обяснение на човешката личност като продукт на екзистенцията върху въздействието на реални мистични сили.
Хуманистичната психология - 50-те години на 20 век като приема постулата на екзистенциалната философия но обяснява интелектуалната криза с научно техническата революция.
Основни автори Роджърс, Мейн, Маслоу, Олпорт.
Представителите на хуманистичната психология се обявяват срещу всички направления в психологията, които разглеждат като структура а не като цялостност, единство. Те провъзгласяват идеята за цялостната човешка личност и тази уникалност се изразява чрез индивидуалния опит и заобикалящия свят и само активизация.
Маслоу - класификация на потребностите употребява потребителя за самоактулизация.
Задоволява тази потребност тогава когато извършва дейността, за която е подготвен но и дейността, която му носи емоционално и морално удовлетворение.
Участието или неучастието в социалната дейност е право на личен избор.
Екзистнциалисттите налагат понятието персона с което обозначават уникалната цялостна личност, осъществяваща своя цялостен избор. Чрез персона налагат задължителна характеристика на индивидуалната дейност.
Материалният свят - субекта и предметния свят често са разединени чрез оценката на субекта чрез заплашителния разрушаващ външен свят. Идеята на екзистенциалните психолози се различава от идеята за постоянно враждебния свят защото екзистенциалните психолози се обуславят на постоянното постижение в науката и техниката която разрушава материалния среда.
Индивидът се съпротивлява на тези съществуващи в средата процеси чрез своята уникалност и цялостност. Уникалността се постига както казва Роджърс при непрекъснато фокусиране върху феноменалния свят. По късно използва във философията а в психологията се използва да обозначи духовната сфера. Голяма част от представителите на хуманистичната психология са психотерапевти с активна практика, те се сблъскват с тревожността - чувство на безнадежност загуба за идеята с личен смисъл., чрез термините на фройдизъм и бихейвиоризъм. Те не могат да обяснят натрупания клиничен материал или да помогнат на нуждаещите се. Насочват се към активиране на същностни човешки сили, според тях те създават феноменалния свят и към подпомагане на нуждаещия се индивид сам да потърси разрешаване на проблема.
Роджърс многократно подчертава, че за успешния психотерапевт понятието пациент е неприемливо, затова предлага активната роля на психотерапевта за решаване на проблема. Той нарича своята теория терапия центрирана към клиента.
Роджърс казва, че за да помогне на нуждаещия се защото има право на избор да потърси помощ или не психотерапевта трябва да изгради в себе си безусловно положително поведение към другия. В такава топла атмосфера психотерапевта ще може да разбере какво точно преживява неговия клиент и ще организира себе си за да подкрепи клиента в неговите усилия да открие правилните решения. Клиента от своя страна ще реинтегрира своята личност само когато усеща емоционалното реинтегриране на психотерапевта.
Роджърс - нуждаещия не е пациента които да е подлаган на терапевтични манипулации а клиента които търси разрешаване на личен проблем чрез характеризиране на сили.
За него психотерапевта никога не бива да налага свои модели за разрешаване на проблеми а да предизвика клиента да поеме отговорност за своите решения и действия.
Роджърс изисква винаги психотерапевта да предизвика активизиране на стремежа към промяна към клиента.
Идеите му стават популярни през 60 - 70 години до 80 години не само сред психо-коректорите но и сред хора чиито професии изискват активни социални контакти.
Обобщение на Роджърс - при тази терапия е възможен само с отчитането на няколко задължителни условия:
1. Задължения на клиента към заобикалящия го свят - нормите с които оценява света и ценностите които приема като присъщи;2. Отчитане на реално преживените чувства а не само действията на истинските влечения;3. Да се разкриват конструктивните начала на клиента - не просто да се отчита желанието да се избави от напрежението а да се предизвика клиента към преработка на социалните взаимоотношения и към средата, което довежда до развитие на личността.
Развивайки идеята за феноменалния свят психолозите - човека постига най пълно личностно развитие когато усвоява нагласи характерни за специфичен вид религия, това е дзенгодизма и някои от направленията в индийската религия - индивида да се освободи от всички желания (телесни, материални) за да се насочи единствено към познание на абсолютния феноменален свят и разкриване смисъла на живота - личността ще се спаси от своите страхове породени от реалния свят и ще постигне само актуализация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар