Сетивната степен на познание разкрива същността на сензорните сигнали (въздействия от страна на обектите върху сетивните органи). Тя е началният етап на опознаване на света, елементите на този етап са относително конкретни, пряко възприемани, лесно се изучават и анализират.
Сетивната степен е първото звено от веригата на събитията, която по-нататък включва: кодирането на информацията, преобразуване и запазване, мислене и осъществяване на ответна реакция спрямо информацията. Ответната реакция води до нови сензорни степени: физическа енергия а стимула – сензорна система – преобразуване в нервна енергия – сензорен анализ и задържане – кодиране – памет и трансформация – поведение.
Сетивната степен е първото звено от веригата на събитията, която по-нататък включва: кодирането на информацията, преобразуване и запазване, мислене и осъществяване на ответна реакция спрямо информацията. Ответната реакция води до нови сензорни степени: физическа енергия а стимула – сензорна система – преобразуване в нервна енергия – сензорен анализ и задържане – кодиране – памет и трансформация – поведение.
А. Определение - първият елемент в сетивната степен на познанието е усещането. То е най-елементарният психичен познавателен процес на отражение на едно от свойствата на обектите при прякото му въздействие върху сетивните органи. В резултат се добива идеален, субективен образ на обективната действителност.
Във физиологически аспект усещанията са основават на специфични нервни механизми – анализатори – 3 части:
1) Рецептор – нервно окончание;2) Сетивен проводен нервен път – най-малко 3 неврона;3) Сетивно клетъчно поле – в кората на главния мозък.
Но дразненето се предава по 2 нервни пътя:
1) Специфичен нервен път – чрез анализатора;2) Неспецифичен нервен път – пътят на нервните връзки, преминаващи през ретикуларната формация (мрежовидна нервна клетъчна структура, включваща всички зони на подкорието). Функция – подготовка на кората, тонизиране на коровите клетки за работоспособност, за отразяване на въздействието чрез специфичния нервен път, или обратното. Всяко възбуждане се предава и на ретикуларната формация и чрез нея предизвиква общо възбуждане на кората на главния мозък.
Усещането е резултат не само на аферентното предаване на възбуждането (от рецепторите към мозъчната кора) голяма роля имат и еферентните нервни процеси, както и ІІ сигнална система ( личността осъзнава, стимулира и го обозначава с дума, възможност при възприятието в определена степен да се включи и миналия опит)
Б. Видове усещания – 3 вида според характера на отражението и местоположението:
Външни (екстероцептивни) – отразяват предмети и явления от външния свят, рецепторите са върху повърхността на тялото и са 2 вида –
а) контактни (тактилни, вкусови, обонятелни, слухови, зрителни, за температура) и
б) дистантни;
Вътрешни (интероцептивни) – органни усещания, усещания за болка, за равновесие. Рецепторите са във вътрешните органи и тъкани, отразяващи състоянието на вътрешните органи.
Органните усещания са свързани с органичните потребности на човека, предизвикани от нарушаването на нормалното функциониране на вътрешните органи.
Усещания за глад – 2 механизма –
1) обедняването на кръвта спрямо хранителни вещества, в кръвоносните съдови рецептори, регистриращи измененията, представеността на дадени вещества;2) усещания за натиск – рецептори в гладката мускулатура на стомаха. Сложното съчетание на двата вида сигнали дава съответно усещане за глад или ситост. Усещанията за глад се локализират в областта на стомаха.
Усещания за жажда – 2 механизма:
1) рецептори в кръвоносните съдове, реагиращи на обедняването на кръвта спрямо вода;2) рецептори в устата, отразяващи сухота в устата. Усещанията за жажда се локализират в устата, глътката, горните части на хранопровода.
Дихателни усещания – свързани с нарушения в автоматичната регулация на дишането, специфични общи и локални усещания за липса на въздух.
Полови усещания – свързани с половата и друга органични потребности. Това са общи размити усещания и усещания локализирани в ерогенните зони. При човека половите усещания са и социално детерминирани, свързани с преживяване на емоционални отношения към партньора.
Усещания за болка – свързани с нарушения в нормалното функциониране и целостта на тялото и вътрешните органи с рецепторите - по тялото и вътрешните органи, липсват в мозъка.
Усещания за равновесие – свързани с положението на тялото в пространството. Основен механизъм е работата на вестибуларния апарат, дразненията му оказват ъглови ускорения под влияние на центробежни сили – посоката на земното притегляне.
мускулно – двигателни усещания – отразяват промяната в положението на крайниците в пространството. Мускулно – двигателните рецептори се намират в ставите и мускулите.
Усещането не се прекратява веднага след спиране на действието на сигнала. Става съхранение на информацията в сетивния орган за много кратко време, намира се в основата на мигновената (сензорната) памет. Съхраняването на зрителна сензорна информация, се нарича – иконическа памет, а на слухова сензорна информация – ехоическа памет. Но някои когнитивни психолози смятат, че тук не бива да се говори за “памет”, защото липсва кодиране и съхраняване на информация чрез висшите когнитивни процеси ( мислене и др.)
Функция на ехоическото, иконическото съхраняване е възможността личността да съхрани и анализира слуховата (при чуване) и зрителната (при четене)информация, която за кратко време се съхранява и се свързва със следващия звук/ буква от речта.
Личността получава огромно количество сензорна информация, но възможностите за обработка на висше ниво са ограничени, за това само малка част от сензорните стимули бива подбирана за понататъшна обработка, тази част която е най-значима в момента за личността Това става чрез временно съхранение в сетивните органи на пълния сензорен отпечатък на всички стимули. Ако всички механизми са в изправност, се съхранява такова количество информация, което е нито повече, нито по-малко от необходимото.
Способността на личността за комплексна обработка на зрителните и слухови стимули (във връзка с речта) е не само биологична даденост, но и резултат от социалното и сензорно развитие. Хората имат специфична сензорна организация, усетливостта не е дадена от раждането, а се формира и развива в рамките на видовите възможности в зависимост от социалния начин на живот, от целенасоченото обучение и възпитание.
В. Закономерности / свойства на усещането:
1) Усетливост (чувствителност) – изразява се в силата на сигнала, който може да предизвика дадено усещане. Усетливостта е различна при различните хора. При по-голяма сила на сигнала за поява на усещане – по-ниска усетливост и обратното. За да се появи усещане сигнала трябва да е с определена сила, специфична за различните хора. Абсолютна чувствителност – определя се от минималния (долния) праг на усещането.
Има 3 вида прагове в усетливостта:
а) Минимален / долен праг – онази минимална сила на дразнителя, която е способна да предизвика усещане, тя не е константна, а се изменя (снижава се или се повишава) чрез целенасочено упражняване;б) Максимален праг – онази максимална сила на дразнителя, зад нарастването на която се прекратява различаването в силата на усещането;в) Праг на различаването- онази минимална разлика в силата на 2 еднородни дразнителя, която може да се разпознае. Индивидуалният праг може да се променя. Усетливостта зависи физиологически от типа ВНД и специфичната организация на сетивните органи.
Закон на Вебер – Фехнер – силата на интензивността на усещането се променя в аритметична прогресия, а силата на дразнителя – в геометрична прогресия.
2) Адаптация – изменение на усетливостта на сетивните органи под въздействието на даден дразнител, приспособяване на анализаторите към действията на дразнителя. Физиологичен механизъм на адаптацията- при продължително действие на дразнителя възбудата в сетивното клетъчно поле в кората на главния мозък се прекратява, невроните преминават в охранително задържане. Адаптацията може да е положителна или отрицателна: положителна е в следствие на намаляване на силата на дразнителя – тогава усетливостта нараства; а е отрицателна, когато се увеличава силата на дразнителя – тогава усетливостта намалява.
3) Контраст – при продължително действащ силен / слаб дразнител последващото въздействие на слаб / силен дразнител от същия род се подценява / надценява.
4) Последователни образи – след прекратяване на дразнителя образът не изчезва веднага, а се съхранява за кратко в психиката. Иконеческото и ехоическо съхранение на зрителна / слухова информация.
5) Сенсибилизация – взаимовлияние между сетивните органи, роля на ориентировъчния рефлекс и на ІІ сигнална система (словото и мисълта). При словесна нагласа за очакваната поява / въздействие на обекта, при реалното му действие той много по – добре и по – ясно се отразява в съзнанието. Нагласата повишава усетливостта към дразнителя.
6) Синтезия – възникване на усещане, характерно за един анализатор под влияние на дразнене на друг анализатор.
2. Възприятие
А. Определение - възприятието е цялостна репрезентация на обекта като съвкупност от свойства при прякото му въздействие върху сетивните органи. Това е по – висока степен на сетивно познание.не е проста сума от усещания, а съвкупност от усещания, намиращи се в сложни взаимовръзки, защото човек може да възприема като цяло в даден момент, без да има усещане за едно или друго негово свойство.
Особености на възприятието:
1) Човек може да опознае чрез възприятието свойствата на обектите, за които в организма липсва специален анализатор;2) Връзка на възприятието с ІІ сигнална система (словесната дейност) – при възприемането на обектите човек ги обозначава с думи, а думите съдържат обобщени знания за предметите и явленията, резултат от познавателния опит на човечеството;3) Връзка на възприятието с миналия опит на личността.
Във физиологически аспект възприятието е резултат от сложната аналитико – синтетична дейност на мозъка както и на съвместната дейност на няколко анализатора.
Б. Свойства на възприятието:
1) Цялостност – отразява обекта като цяло, дори и когато реално се възприемат отделни негови свойства;2) Константност (постоянство) – отразява винаги обекта такъв какъвто той е в действителност независимо от моментните условия, които могат да влияят върху сигнала;3) Обем – броят на обектите, които човек може да възприеме едновременно със съответната пълнота, личностно детерминиран, в зависимост от опита;4) Осмисленост – при възприемане на непосредствено даденото, се отразяват и неговите връзки с другите предмети / явления, които не се непосредствено възприемаеми в момента;5) Целенасоченост - възприятието на обекта е по–пълно, ясно и точно когато личността си е поставила цел обекта да бъде възприет;6) Избирателност – възприятието обикновено не включва отразяване на всички свойства на обекта. В някои моменти се отразяват различни особености (в зависимост от целите, нагласите, потребностите на личността);7) Активност – във всеки момент във възприятието някои свойства на обекта стоят на преден план и се възприемат по-точно, ясно, пълно (“обект на възприятието”), а други свойства на обекта остават на заден план (“фон на възприятието”). “Обектът” и “фонът” могат да сменят своите места и да променят качеството на възприятието;8) Обобщеност – отнасяне на всеки образ при възприятието към някакъв клас обекти със същото име, класификация на обектите в класове, подкласове, категории. Значение тук има връзката на възприятието с ІІ сигнална система (езикът), но и с миналия опит на личността. При разширяване на опита образът, който съхранява своята индивидуалности връзката с конкретния обект, се отнася към все по-голяма съвкупност от обекти с определена характеристика.
Функция на обощеността:
а) способност на четене на текст или шрифт;б) класификация и познание на обектите;в) възможност за предсказване на свойство на обектите, които не са непосредствено представени.9) Аперцепция – връзка на възприятието с миналия опит, текущото психично състояние, личностни знания, отношение към обектите на възприятие;10) Илюзия – изопачаване на възприятието (най-вече зрително и слухово) поради множество фактори от субективен и обективен характер;
В. Фактори за нормалното, правилно, адекватно функциониране на възприятието:
1) Активното движение на човека (животното);2) Активно присъствие на земното притегляне;3) Опипването;4) Наличие поне на минимум възприета информация от средата – при липса на достатъчно количество информация в мозъка – сензорно-перцептивна депривация (“сензорен глад”) като следствие нарушаване на възприятието (особено зрителното), на неговата адекватност.
Възприемането на обектите се основава на представа за целта, която личността преследва и преценка на обективното състояние на нещата. Човек действа, възприема последствията от това, формира представа за по-нататъшните си действия, след това действа отново и т.н., докато не се постигне крайната цел. Този цикличен процес се основава на определена схема – когнитивна схема – в част от пълния перцептивен цикъл, вътрешна за субекта (възприемащия) модифицираща опита. Схемата насочва човешкото движение, и следователската му активност, като в нея (схемата) настъпва нова информация (попаднала върху сензорните повърхности, рецепторите) предизвикващи изменение на самата схема, която наново насочва активността на личността.
Когнитивната схема има форма и рамки на изява:
а) формата се определя от това в какъв вид трябва да се приведе информацията, за да бъде интерпретирана правилно;б) рамката определя границите, в който напълно или частично се изменя значението на събитието, за да бъде възприето то по определен начин.
Схемите се формират в зависимост от степента на натрупването на опит.
Г. Видове възприятия:
1) прости – отражението чрез един анализатор: зрителни, слухови, обонятелни, вкусови, тактилни и др.
2) сложни – отражение чрез повече от един анализатор
Съществуват и 3 подвида:
1) възприятие за пространство – голяма роля на правилното ориентиране в пространството. То е основна характеристика на действителността. Тези възприятия са репрезентация на обективно съществуващото пространство и включват възприемането на:
- формата;- размера;- обема;- отдалечеността;- посоката;- разстоянието между обектите.
- Възприятието за форма – чрез зрителни и кинестетични анализатори. Най-информативен признак – границата между обекта и другите обекти, т.е. между фигура и фон. Механизъм - движението на очите. Тактилно възприятие за форма – тактилен и кинестетичен анализатор. Механизъм - действието на опипващата ръка. Най-добро възприемане на обекта става чрез съвместното действие на визуалното и тактилното възприемане.
- Възприятие за големина/размер – на основата на величината на изображение на обекта върху ретината на окото и отдалечеността на обекта от очите. Но основата на големината на изображението върху ретината (акомодация) и напрягането на очните мускули (конвергенция) се възприема размера на обекта.
- Възприятие за дълбочина и отдалеченост на обектите. Акомодацията (при обекти на 5-6 метра), конвергенция (до 450 м), действа в твърде ограничени предели. Хората могат да разграничават дълбочината на обектите и заеманото от тях пространство до 2500 м чрез бинокулярното зрение и до 450 м при монокулярното зрение.
- Възприятие за посока – посоката на обектите се определя от мястото на изображението му върху ретината на окото и положението на тялото спрямо заобикалящите предмети. Изправеното положение на тялото е изходно за определяне на посоката. Механизми за възприятие на посоката – зрителен, кинестезичен анализатор, усещания за равновесие, чрез слуховия анализатор (бинаурално слушане) и обонятелен анализатор.
2) Възприятие за време – отражение на продължителността, скоростта и последователността на явленията. Не се основава на специфичен нервен механизъм. То се възпитава, съществува само у личността. Основава се на съвместната дейност на много анализатори. Във възприятията за време участват и различни биологични ритми, както и кинестизични и слухови усещания, нашите движения имат определена бързина и последователност, определящи възприемането и на времевите интервали.
Закони при възприятието за време:
а) закон за запълване на интервалите за време – колкото е по-запълнен (т.е. разделено на малки интервали) интервалът, толкова се възприема като по-продължителен.
б) закон за емоционалната детерминираност на оценката за време:
Закони при възприятието за време:
а) закон за запълване на интервалите за време – колкото е по-запълнен (т.е. разделено на малки интервали) интервалът, толкова се възприема като по-продължителен.
б) закон за емоционалната детерминираност на оценката за време:
- в спомените – колкото по-наситено с преживявания е миналото време, толкова то се оценява като по-бързо протекло;- в настоящето – колкото по-приятни са преживяванията толкова времето се оценява като по-кратко протекло;- в бъдещето – колкото очакванията за случването на приятни преживявания са по-силни, толкова времето тече по-бавно.
А) Възприятие за последователност на явленията – отразява обективни, периодично повтарящи се процеси в природата. При повторно възприемане на явлението, се актуализира представата за първоначалното възприемане и тя се осъзнава като минало. Многократното възприемане води до образуване на условен рефлекс със значение за възникването на представата за бъдещето.
Б) Възприятие за продължителност – предсказва за началото и края на явлението. То е субективно по характер.
В) Възприятие за темп – отразява скоростта на сменяне на отделните стимули.
Г) Възприятие за ритъм – свързано е с двигателните реакции на човека, човек преживява ритъма като го възпроизвежда със собствени движения.
3) Възприятие за движение – отразява и измененията в положението на обектите или на самия себе си в пространството или времето. Механизъм – зрителният и кинестезичният анализатор. Параметри на движението – скорост, ускорение, посока на обекта.
Начините за получаване на информация за преместването на обектите са 2 – непосредствено възприемане на преместването и – умозаключение за движението на обекта, който се е намирал на друго място спрямо други обекти.
Начини за получаване на информация за движение чрез зрението:
1) чрез относително фиксиран поглед – движещият се обект предизвиква бързо изменение на своето изображение върху ретината на окото. Когато човек се движи, а обектът – не, това се осъзнава като собствено движение;2) чрез последващи движения на очите – активно, волево преместване на очите. Възприятията за движение могат да са реални и привидни.
Стробоскопичен ефект – поради инерционността на окото зрителното усещане не възниква веднага с началото на дразнителя и не изчезва веднага с края на дразнителят. Механизмът на киното.
3. Представа
А. Определение - представите се психични образи на предмети или явления, които са съхранени и могат и могат да бъдат актуализирани при определени условия. Възникват на основата на минали възприятия и са също толкова конкретни, но
1) са по-бледи, по-неясни и по-непълни от възприятията;2) отразяват само отделни страни на обектите, т.е. променливи са;3) са обобщение на предмета, получено при многократното му възприемане, включва главно онези особености на обекта, които са се повтаряли при всяко възприемане, т.е. тези които са относително константни.
Б. Физиологически механизъм на представата – на основа на следите в мозъчната кора, образувани от възбуждането й при възприемането, се образуват временни нервни връзки, запазени поради пластичността на мозъчната кора (която се изменя с възрастта – в детството има най-голяма податливост на дразнители и голям запас от нагледни образи). Следите, образувани в резултат на активността на възприятието са само предпоставка за изграждането на представата, а това става чрез временни нервни връзки на основата на функциите на І и ІІ сигнална система. Подкрепянето на възприятието с думи води до прецизиране на представата за обекта.
Представите включват освен външните, непосредствено възприетите при предхождащите възприятия признаци и такива, които се разкриват при подробен анализ на обектите и отношенията им с други обекти и личности.
В. Свойства на представите:
1) обхващат цялото многообразие от външни прояви/признаци на действителността;2) включват и признаци, които не се непосредствено възприети, а са получени чрез умствен анализ на обектите и на собствените движения и действия на личността;3) след запазването им в паметта се уточняват, допълват, изменят под влияние на новите възприятия. Пълнотата на представата е относителна, защото съзнанието на 1 човек не може да обхване всички свойства и техните съчетания в предметите и явленията;4) мост между сетивното и абстрактно – логическото познание.
Г. Функции на представите:
1) Сигнална – представата съдържа информация превръщаща конкретни дразнители от средата в сигнали, управляващи поведението и дейността на личността. Сигналната функция на представата действа по различен начин в зависимост от променящите се условия на социалния начин на живот на личността.2) Регулираща – подбор на необходимата информация с отчитане на реалните цели на дейността и поведението – актуализиране на тези страни на представата чрез които с най- голям успех се решават задачите.3) Настройваща – осигурява нагласа за изпълнението на дадено действие. Съществува връзка на представите за дадено действие с началния пусков момент на действието.
Д. Видове представи:
І. Според вида на сетивния орган с участие в образуването им – зрителни, слухови, обонятелни, вкусови, тактилни, температурни, представи за болка.
ІІ. Според степента на обобщеност на образа на обекта:
Е. Значение на представите:1)единични – за един конкретен обект, на основата на прякото възприемане на реален обект. Заема особено място в структурата на съзнанието. Основа са за развитието на етични и естетически чувства;2) общи – представа за общи черти и особености на дадена група обекти. Отразява само тази група обекти между които има обща черта / сходство;3) схематизирани – отражение на обекта във вид на условно, графично негово изображение.
1) съставят основата на сетивното познание на личността;
2) ориентировка на личността в действителността;
3) сетивна база за формирането на конкретни понятия и на понятия с относително ниска степен на обобщение и абстракция;
4) резултат и от работата на въображението на личността;
5) съвременната наука изразява във все по-голяма степен резултатите от опознаването на света като представи в модели, схеми, виртуални образи и др.
4. Памет
А. Определение - паметта е процес на запомняне, съхраняване и възпроизвеждане на това, което човек е възприемал, мислил, преживявал или правил някога, т.е тя е репрезентация на миналия опит, обстоятелствата от живота и дейността на личността.
Основни процеси на паметта – запомняне, съхранение, възпроизвеждане, забравяне, разпознаване.
Запомнянето може да се определи като процес, при който в резултат на постъпилата информация в паметта става нейното запечатване, закрепване и свързване с тази, която е по-рано придобита и съхранена. То е необходимо условие за обогатяване опита на личността с ново знание за действителността и форми на поведение и дейност.
Б. Условно запомнянето може да се раздели на: непроизволно и произволно
Непроизволно се нарича запомнянето на едни или други обекти от действителността, което се осъществява в резултат на непосредственото им възприемане и без личността да си е поставила такава цел, без специално желание за това. Непроизволното запомняне е продукт и условие за осъществяване на познавателните и практическите действия на личността. Чрез него се запомня огромно количество информация от всекидневния живот. В отделни случаи, една или друга информация се запомня непроизволно, пълно и трайно, понякога за цял живот, когато тя има за човека особено важно значение, когато поражда у човек определен интерес и преживявания.
Непроизволното запомняне е несистемно, неточно,непълно, съпроводено със значителен брой пропуски и грешки.Като основни недостатъци могат да се посочат :
- непълнота на запомнянето- неточност- изопачаване на действителността
Произволно се нарича запомняне, което е целенасочено, съпроводено с проява на волево внимание и на определени волеви усилия от страна на личността.
Произволното запомняне е продукт на специални мнемически действия.
Продуктивността зависи от особенностите на неговите цели, мотиви и начини на осъществяване. При това едно от основните условия е ясното поставяне на задачата да се запомни.Важно е да се определи какво именно и как да се запомни.
Сред условията определящи продуктивността на произволното запомняне могат да се отделят, няколко най важни такива.
1. мотивите, които подтикват човек да запомни дадена информация2. използваните рационални начини на запомняне3. разбирането на информацията4. съставяне на план на онова, което следва да се запомни5. използването на похвати като : класификация, систематизация
Произволното запомняне изисква повторение на възприеманата информация, без което не може да се получи трайното й запазване в паметта и нейното произволно възпроизвеждане след това. За успешното запомняне трябва да се спазват някои определени правила за повторение на информацията :
- повторенията трябва да се разпределят правилно във времето- числото на повторенията трябва да бъде по-голямо от това, което се е оказало достатъчно за първоначалното пълно възпроизвеждане на запомнената информация- голямата по обем информация следва да се разделя на части съобразно смисловото й значение и да се запомня на части, след което да се повтори изцяло- повторението на запомнената информация трябва да започне още първите дни след възприемането й.
Б. Процеси на паметта
Съхранение – процес на повече или по малко дългото задържане в паметта на информацията получена в опита на личността. Съхранението е сложен и динамичен процес, който се осъществява в условията на организирано на определен начин запомняне на дадена информация и включва многообразни процеси на преработване на тази информация. По-рано запомнените знания взаимодействат с новоусвоените – те встъпват в нови връзки, уточняват се и се дефиренцират, обобщават се и се прекодират. Така, че съхраняваната в паметта информация постепенно се изменя и обогатява. В неизменен вид се съхранява само това което е заучено наизуст, което е самостоятелно и откъснато от другата информация и знание. Основната функция на процеса съхранение е да запазва информацията в паметта до тогава, докато е необходима.
Възпроизвеждане – представлява пресъздаване в дейността и/или общуването на съхранената в паметта информация При възпроизвеждането става актуализация на затвърденото по-рано съдържание на психиката чрез неговото извличане от дълговременната памет и преминаването му в кратковременната.
В процеса на възпроизвеждане информацията не само се пресъздава в първоначалния й вид, но и известна степен се формира, доколкото речевото оформяне на смисловото съдържание формира самото това съдържание. Мисленето се включва в процеса на възпроизвеждането, уточнявайки, обобщавайки, систематизирайки, преработвайки и реконструирайки съдържанието на информацията.
Както при запомнянето, така и при възпроизвеждането могат да се отделят два основни вида: непроизволно и произволно.
Непроизволното възпроизвеждане на по-рано възприетата информация е на лице тогава, когато личността не си е поставила за цел да стори това. Едно такова възпроизвяждане обаче не става безпричинно. За тласък към непроизволно възпроизвеждане на дадена информация служат възприятията за обектите, представите, мислите, породени на свой ред от определени външни въздействия.
Произволното възпроизвеждан на дадена информация се наблюдава тогава когато личността си е поставила за цел да стори това.
Особеност на произволното възпроизвеждане е неговия планомерен характер. То протича организирано. В случаите когато информацията е твърдо запомнена , възпроизвеждането става лесно. Но понякога на човек не у се отдава да си спомни в нужния момент онова, което е необходимо за дейността и/или общуването. Налага му се да прибегне до активни търсения, преодолявайки определени трудности от вътрешен характер. Такова възпроизвеждане се нарича припомняне. Неговата успешност зависи до голяма степен, в какви условия и как се осъществява.
Припомнянето както и запомнянето, е също избирателно. Добре осъзнатата и точно формулираната в речта цел насочва по-нататъшния ход на припомнянето, помага да се подбере в паметта нужната информация и задържа проявата на нежелателни асоциации.
Частен вид възпроизвеждане е процеса на спомняне, а частен вид представа – спомнянето в собствения смисъл на тази дума.
Споменът това са отнесени и локализирани повече или по малко точно във времето и пространството възпроизведени образи от миналото на даден човек.
Забравяне – забравянето е обратната страна на съхранението и може да се определи като невъзможност да се възпроизведе дадена информация, която е била възприета по едн или друг начин
Най-известния изследовател по проблемите на паметта Г. Ебингхаус определя забравянето като функция на времето което е изминало от момента на заучаването на дадена информация. Констатира се, че забравянето първоначално е бързо, като след това скоостта му значително се забавя.
Тук е мястото да се каже че информацията която е преминала и съхранена в дълговременната памет не се забравя никога.Невъзможността да се възпроизведе в даден момент свързана с временната невъзможност да се приведе от дълговремената памет
Има и специални случаи на забравяне, обусловени от различни причини:
- органични причини – макар и да не са м/у причините за всекидневното забравяне , съществуват много физически или органични причини за него. Това състояние се нарича органична амнезия. В този случай забравянето се дължи на физически процеси, осъществяващи се в мозъка. Видове органични причини := сенилно мозъчно заболяване – дължи се на остаряването. При този синдром мозъка физически деградира и това води до влушаване на когнитивното функциониране= мозъчи увреждания. Една от тези видове амнезия се нарича ретроградна, при която човек губи паметта си за събития, които са се случили преди инцидента. Друг вид амнезия е антероградна – за събития след.- емоционални причини – емоционалната възбуда също може да наруши нормалното функциониране на процесите на паметта.
Теории за забравянето:
1. Теория за влошаването – изминалото време е причина за забравянето. Колкото е по-стара информацията в паметта, толкова по-силно тя избледнява. Ако информацията не се използва или не се повтаря, тя с времето затихва.
2. Теория за интеференцията – човек забравя с преминаването на времето, но забравянето възниква повече в резултат на това, какво той прави през този интервал, отколкото на простото изтичане на времето. Защото информацията, която човек иска да си спомни и е съхранена в дълготрайната или кратковремената памет, може да е трудно да бъде възпроизведена поради интерференцията от новопостъпващия материал.
Намесващата информация може да влияе не само в/у това, което идва в последствие, но и в/у постъпилото по-рано. В теорията тези две посоки се наричат проактивна и ретроактивна интерференция
Интерференцията понякога се нарича отрицателен трансфер. Противоположните ефекти на интерференцията са тези на положителния трансфер, изразяващ се в това, че заучаването на нещо прави по-лесно заучаването на второ нещо.
3. Теория за ситуативното забравяне – причина е че признаците на текущата ситуация извънредно много се разминават с това, което той се опитва да си спомни. По същество не се е изгубила съхранената в дълготрайната памет информация, а просто е изгубен достъпа до нея.
Разпознаване - при възпроизвеждането като процес на паметта намира проявление една негова специфична особеност, а именно разпознаването на образи. Това е възпроизвеждане при повторно възприемане на даден обект.
При разпознаването възприятието и процесите на съхранение и възпроизвеждане са представени в единство. Без разпознаване не съществува възприятие като съзнателен, осмислен процес, но разпознаването – заедно с това е съхранено и възпроизвеждане вътре във възприятието.
При разпознаването се отделя от възприятието и излиза на преден план дейността по съотнасяне и съпоставяне на качествата и особеностите на обекта, който в дадения момент се възприема с това, което е съхранено в паметта като образ.
В процеса на разпознаване могат да се отделят няколко момента, определящи съдържанието му:
1. Разпознаване и опит. Новороденото почти не разпознава. С течение на времето детето опознава заобикалящият го свят и натрупва познания за него под формата на образи и понятия.
Разпознаването се извършва в/у основата на следните две способности на човека:
- способност към запомняне- способност към формиране на понятия, образи на заобикалящият го свят.
2. Разпознаването е процес на мисленето от общото към отделното. Основните психически механизми, които съставляват разпознаването могат да бъдат представени като :
- възприемане и обработване на сигналите, получавани чрез сетивните органи- формиране на предположения- сравняване- запомняне на съществената информация.
3. Разпознаване и психическа нагласа. Механизма на участието на психическата нагласа в п-са на разпознаването може да се представи така : Първият сигнал играе ролята на мотив, който поражда предположение за образа, към който принадлежи този сигнал. Това предположение така променя параметрите на цялата психика на човека, че тя се нагласява за оптимално приемане на следващите сигнали от опознавания образ.
Процесът на създаване на психическа нагласа има статистически характер. Човек прави различни предположения за възможния обект, от който е приел първия сигнал. На всяко предположение той преписва определено тегло. Човешката психика се нагласява обаче според предположението, което има най-голямо тегло
Психическата нагласа има адаптивен характер – тя бързо се променя, ако следващите сигнали не потвърдят направеното предположение. На мястото на отпадналото предположение се поражда ново, което организира психичната дейност, но и то отпада ако не бъде потвърдено.
Психическата нагласа създава благоприятни условия за обработване на сигналите, принадлежащи към предполагаемия образ. Задачата на личността е да прави правдоподобни прогнози.
Психическата нагласа може да предизвика и вътрешен конфликт у личността, който се основава на разминаването м/у предполагаемия вариант на обстановката и реалния. Ако силното желание на човек да сведе всичко към нещо познато се увенчае с неуспех, то тогава се поражда чувство на неудовлетвореност.
Рекунструктивна памет – запълване на празнотите в паметта чрез умозаключения и други процеси на разсъждение по отношение на онова, което е било по един или друг начин запомнено.
В. Видове памет
1. Според характера на психическата активност, която преобладава в дейността на личността.
- двигателна памет – това е запомняне, съхранение и възпроизвеждане на различни собствени движения и на техните системи от човека.- образна памет – представлява запомняне, съхранение и възпроизвеждане на образите на обектите от действителността, които пряко са въздействали в/у сетивните органи на човека. От своя страна образната памет бива – зрителна, слухова, осезателна, обонятелна, вкусова- словесно-логична памет - представлява запомняне, съхранение и възпроизвеждане на символичния израз на дадени образи. Словесната памет се развива в п-са на социалното развитие на човека на основата на образа и достига на-високата си степен към 10-13 годишна възраст. Нейна отличителна черта е точността на възпроизвеждане. Друга особеност е зависимостта й от волята на човек. При словесното запомняне има определени изменения на информацията. Точността на словесното възпроизвеждане се осигурява не само с повторения, но и със съкращения.
Отношението на словесната памет със зрителната памет е сложно. От една страна, словесната сама по себе си е по точна от зрителната, а от друга страна – тя може да оказва влияние в/у зрителните образи, съхраняващи се в паметта, като или усилва тяхната трансформация, или ги подтиска напълно. В този случай зрителните образи в паметта могат така да се преобразуват, че по-точно да съответстват на своето словесно описание, особено ако названието предшества възприемане на зрителни изображения.
Особеността на логическата памет се проявява в запомнянето смисъла на текста, а не точно на изходното му съдържание. Това запомняне може да няма нито една обща дума с изходния текст. В п-са на разкриване на смисъла става преработване на текста в по обобщени понятия. Спомняното в този случай това е рекунструкция на текста, преминаване от обобщени понятия към по конкретни. Логическата памет най-тясно е свързана с мисленето.
- емоционална памет – възпроизвеждане на чувствено състояние при повторното въздействие на тази ситуация, в която дадено емоционално състояние е възникнало първоначално.
Силното, емоционално украсено впечатление човек запазва по-дълго от всичко.
Емоционалната памет влияе в/у познавателната активност на личността и резултатите от нея.
Посочените видове памет си взаимодействат, като това ярко се проявява при разпознаването на образите.
2. Според продължителността на съхраняването на информацията, нейната роля и място в дейността на човека.
- мигновенна – следата угасва след няколко секунди и ако информацията не се приведе в друга форма на съхранение, то тя се губи безвъзвратно. Информацията в мигновенната памет не се поддава на произволно управление, т.е тя не може да се задържи, за да се възпроизведе и да се направи по-ясна и точна. Тя не се преработва и не се съотнася с информацията, която постъпва едновременно в другите сетивни входове, за това образа на обекта в мигновеннаа памет не притежава константност.
Мигновенната памет – това е първият етап от обработката на постъпващата отвън информация, тя се формира пасивно, с нейна помощ организма за много кратко време задържа достатъчно точна и пълна картина за света, възприеман със сетивните органи.
- кратковременна памет – част от информацията от мигновенната памет попада в кратковременната. Кратковременната памет се нарича още работна – паметта в която в момента се осъществява умствената работа.Обемът на кратковременната памет се изчислява на 7 +/- 2 единици информация
Времето на съхранение на информацията е до няколко минути.При кратковременното съхранение информацията в сравнение с мигновенните следи съществено се преработва. Тя представлява фрагментарни кодове, постъпващи от мигновенната памет. Всеки намиращ се в кратковременната памет фрагмент постепенно се изтласква от новопостъпващата информация, но това изтласкване може в определена степен да се предотврати и да се удължи информацията с повторение. По този начин за кратковременната памет е възможно произволно управление с помощта на повторението, а също така и със символизацията. Информацията в кратковременната памет може да бъде нарушена в много по-малка степен, отколкото в мигновенната, за сметка на по-голямата продължителност на съхранението и в следствие на привеждането на първичната информация в символична форма.
Човек може да увеличи количеството информация, която той е способен да задържи в кратковременната памет, чрез прекодирането на тази информация в нови структурни единици.
Обобщението, схематизацията, нагледността са естествени способи за разширяване на оперативното поле на кратковременната памет, чрез нея постъпва цялата информация за дълговременно съхраняване, в нея се извършва първичния подбор и обобщение. Нейните свойства се проявяват и при вземане на решение за дадено дйствие, доколкото в нея става непосредствено съчетаване на информацията, постъпваща отвън и от дълговременната памет, и се произнася решението за правилността на хипотезата, издигната на основата на сведенията получени чрез опита. Ограниченият обем на кратковременната памет служи като стимул за обобщаване на информацията. Колкото по обобщена информация постъпва в дълговременната памет, толкова повече такава може да се вмести в кратковременната и толкова по-сложно решение да се вземе
- междинна памет – след прекодиране информацията от кратковременната преминава в междинната памет, в която тя се съхранява до тогава , докато не се появи възможност да бъде приведена в дълговременно съхранение.Междинната памет има по-голям обем от кратковременната. Особеност е, че ако до няколко денонощия тя не се очисти, то организма принудително се изключва от възприемането на нова информация от външната среда. Предполага се че информацията от междинната памет се привежда в дълговременната не пряко, а през кратковременната. Отначало фрагмент информация се привежда от междинната в кратковременната памет, където той вторично се оценява и обобщава и след това се адресира към съответната част на дълговременната памет. Процедурата се повтаря с нов фрагмент, извличан от междинната и т.н. Счита се , че очистването на междинната памет става основно по време на сън.- дълговременна памет – информацията, натрупана в течение на деня в междинната памет, постъпва за съхранение в дълговременната след определено преобразуване в кратковременната. Обема на дълговременната памет е неограничен. При необходимост да се използва информация от дълговременната памет тя трябва отново да се приведе в кратковременната, от където се извлича и претворява в дейността и общуването на личността. Достъпността до информацията в дълговременната памет зависи от нивото на нейната организираност и личностна значимост на човека. Информацията непрекъснато се преобразува и се предполага, че тя не се поврежда, а затрудненията във възпроизвежданията са свързани с достъпността до нея.
Има два типа хранилища на дълговременната памет До първото човек има свободен достъп, там информацията непрекъснато се преобразува в съответствие с целите и решаваните задачи. До второто хранилище произволен достъп няма и информацията се съхранява без преобразуване.
3. Според характера на целите на дейността на личността – непроизволна и произволна.
Непроизволна е тази памет, при която личността не си е поставила за цел да запомни, съхрани и възпроизведе дадена информация и не е проявила за това волеви усилия Произволна е тази памет, която носи х-ра на специално организирана, целенасочена и управлявана волево дейност по запомнянето, съхранението и възпроизвеждането на необходимата за дейността и общуването на личността информация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар